Осородният войник беше по-силен от него и постепенно го изтласкваше назад, докато Салма не увисна наполовина над пропастта. Неравната каменна настилка се впиваше болезнено в ребрата му, но накрая Салма успя да провре коляно под слабините на мъжа, извъртя се и използвайки инерцията на противника, го преметна с главата надолу в бездната.
Осоидът извика моментално крилете си, но това не го спаси от преградния огън — една стрела го намери и го свали на земята долу. Салма се отпусна на коляно зад защитния парапет и се опита да прецени ситуацията. Повечето летящи нападатели вече бяха извън играта, но не и артилерията. Той надникна над стената.
Част от вражеските машини бяха унищожени, но другите продължаваха да обстрелват града и пред очите на Салма един от експлозивните снаряди удари кулата на Паропс. Артилерията на мравкоидите се концентрираше върху онези обсадни машини на врага, които продължаваха да се придвижват към крепостните стени. Две от тях привлякоха вниманието му — приличаха на гигантски мокрици, обшити нагъсто с метални плочи, които пълзяха напред с тягата са собствените си механизми. Едната се разтърси от пряко попадение на снаряд от грамадни камъни, които оставиха големи вдлъбнатини в бронята й.
Прииждаха нови летящи отряди. Огнен снаряд удари стената близо до Салма, събори го, а трима мравкородни войници пропаднаха към събратята си в ниското. Салма подскочи и заби меча си в корема на един от прииждащите осоиди. Инерцията на мъжа едва не повлече Салма към бездната, но той съумя да събори противника си на стената.
Нещо избухна с оглушителен трясък в ниското, толкова силно, че масивната зидария под краката на Салма се разтресе. Той се срина върху тялото на мъжа, когото току-що беше пронизал. Ушите му звъняха от гръмотевичния трясък. След миг Салма се надигна да погледне над парапета.
Бронираната машина я нямаше. На мястото й зееше огромен кратер, широк десетина метра, а метални отломки бяха разхвърляни на десет пъти по-голямо разстояние.
Втората машина се беше спасила от обстрела на защитниците и на свой ред премина в атака. В предната й част се появи широк накрайник и изплю силна струя черна течност, която полепна по каменните блокове на крепостната стена. Мравкоидите обстрелваха трескаво машината, но тя беше твърде близо за артилерията, а арбалетните стрели отскачаха безсилно от бронята й или се трошаха на парчета. Салма гледаше с ужас как черната течност се разлива по стената, преди струята да намалее и да спре.
Машината пое обратно към имперския лагер, пълзеше назад, без да се обръща. Мравкоидите прекратиха стрелбата. Стояха и чакаха да видят какво ще стане.
Нищо не ставаше. Черната течност просто си стоеше полепнала по стената. Какъвто и страховит ефект да бяха замислили осородните, той не се прояви.
Салма се смъкна обратно и облегна гръб на каменния парапет. Погледът му се спря на последния вражески войник, когото беше убил. Не беше осоид, а набит тъмнокож мъж с леки доспехи и плоско лице. Още беше жив, но не за дълго — очите му уловиха погледа на Салма, после мъжът умря.
„От кой град? От коя раса?“ Откъде бяха докопали осоидите този нещастен човек, как го бяха принудили да се бие срещу враг, когото не познаваше, да умре в паника и болка далеч от дома си?
Черната течност по крепостната стена се беше изпарила, оставяйки след себе си само голямо петно, което да загрозява града.
Оттеглянето на бронираната машина беше уговореният сигнал, след който имперската атака се забави, а командите обикаляха фронта, предавани на висок глас. Още една вълна войници, чийто ентусиазъм надвишаваше инстинкта им за самосъхранение, се вряза самостоятелно в преградния арбалетен огън на защитниците, докато таркианската артилерия по стените затрудняваше максимално изтеглянето на имперските машини, засипвайки ги с камъни и тежки требушетни стрели с максимален обсег. В лагера се прибраха само онези имперски войници, които не бяха пострадали или имаха леки наранявания. Всички други бяха оставени на съмнителната милост на мравкородните. Ако не бяха в състояние да полетят, умираха.
Генерал Алдер гледаше как малцината оцелели се прибират в лагера. Стършелите и от двете вълни бяха избити до крак, едва една трета от леките въздушни отряди беше оцеляла и само половината от пчелородните инженерни части, които той беше рискувал да прати в боя. Според традиционните военни стандарти атаката беше пълен провал. Провал, за какъвто не един генерал е бил екзекутиран, помисли си хладно той. „Дано това не е битката, с която да остана в историята.“ Тази нощ бойният дух в лагера щеше да е нисък и щеше да спада още повече. Войниците му пак щяха да се бият, но без предишния плам и с мисълта, че прословутата дисциплина на мравкоидите ще подпечата смъртната им присъда. Рано или късно осородните щяха да погинат до крак, да си разбият главите в стоманената стена на противниковата решителност. „Как мразя да се сражавам с мравкородни. Всяка стъпка напред е истинско клане.“