А бойната техника, която демонстрираха дуелистите в момента, нямаше нищо общо с набора от правила за бой с къс меч, които се практикуваха от колегиумските дуелистки къщи. Двамата бяха въоръжени с рапири, живи остриета от стомана, които пееха и се стрелкаха във въздуха помежду им. Когато влезе в залата, Стенуолд се втрещи, защото никога не бе виждал Тисамон да се бие с рапира — той неизменно предпочиташе сгъваемото острие на бойната си ръкавица. Но пък рапирите бяха любимото оръжие на богомолкородните и Тисамон очевидно го владееше до съвършенство. Баща и дъщеря нападаха и отстъпваха толкова бързо, че двубоят им изглеждаше отрепетиран като танц. Движенията им бяха в неестествен синхрон и Стенуолд си помисли, че целият двубой, когато и да беше започнал, едва ли е довел и до едно съприкосновение на оръжие с плът.
А после чу гласа на Тисамон през неравни интервали:
— Удар — обявяваше той, а после, сред поредната ожесточена размяна: — Удар.
Брои попаденията си, осъзна Стенуолд. За разлика от всеки цивилизован дуел между здравомислещи хора, тук битката не спираше при попадение. Нямаше ги паузите, в които Тиниса да възвърне равновесието и концентрацията си. Пот лъщеше по челото й, бойният й жакет беше на петна, но и по челото на Тисамон бяха избили капчици. Стенуолд можеше само да гадае дали затруднението му се дължи на раната от Хелерон или на самия дуел и неговото убийствено темпо.
— Удар — отбеляза отново Тисамон, след което дуелът продължи без прекъсване. Никой от двамата не беше ранен; нанасяха ударите само с плоската страна на тесните остриета. Лицата им бяха застинали в еднакъв израз на върховна концентрация и това усилваше неимоверно приликата помежду им. Поне за момента чертите на мъртвата й майка бяха изтрити от лицето на Тиниса.
Стенуолд седна на известно разстояние от ентусиазираните студенти. Тисамон беше обещал да обучи дъщеря си — това бе единственият дар, който можеше да й даде — й се отнасяше към клетвата си толкова сериозно, колкото само един богомолкороден можеше да го направи.
— Удар — каза отново той. Стенуолд се побоя, че Тиниса ще се смути и след това ще се ядоса, а в дуел гневът винаги беше фатален. Ала момичето изглеждаше все по-спокойно, по-концентрирано и по-целеустремено.
Стенуолд хвърли поглед към студентите. Бяха престанали да си шепнат и следяха дуела с почти същата концентрация като самите дуелиращи се. Всичките бяха много млади, първокурсници, местни бръмбарородни, примесени с неколцина чужденци. Сред чужденците нямаше таркиански мравкоиди, разбира се. Те всички си бяха тръгнали веднага щом пристигна вестта за нашествието срещу града им.
— Удар — долетя гласът на Тисамон, после пак: — Удар!
Песента на остриетата замлъкна и Стенуолд се опита да разбере какво е станало. И едва когато видя, че рапирата на Тиниса е притисната до хълбока на Тисамон, си даде сметка, че последният вик е бил неин.
Всички погледи се преместиха върху Тисамон в очакване на реакцията му. Тя се ограничи до отсечено кимване, но в този кратък жест Стенуолд разчете одобрението, което богомолкородният никога не би изрекъл на глас. Тисамон изтри с ръкав челото си, русата му коса беше мокра от пот и полепнала по главата. Огледа се, тръгна към Стенуолд и седна до него. Отблизо напрежението се виждаше ясно — повече бръчки около очите и нетипична бледност на кожата.
— Би трябвало да се щадиш повече сега — посъветва го Стенуолд, макар да знаеше, че е безполезно.
— Остарявам — каза Тисамон с бегла усмивка. — Преди раните ми заздравяваха по-бързо.
— Оздравяваш по-бързо от нормалното — възрази Стенуолд. — Бая беше опърлен.
— Отдавна не ме бяха белязвали така — съгласи се богомолкоидът.
Междувременно Тиниса приемаше поздравленията на зрителите, които изглежда смятаха, че да се биеш с Тисамон е равносилно на двубой с природна стихия и дори едно попадение се равнява на победа.
— Ти, разбира се, я уби поне десетина пъти преди малко — отбеляза Стенуолд.
Тисамон поклати глава.
— Тренировките винаги са различни от боя в реална обстановка, дори мечовете да са истински.
— Забелязах, че Тиниса не използва рапирата, която ти й даде.
Думите сякаш развеселиха Тисамон.
— Онази рапира е изкована да убива, Стенуолд. Но ти няма как да го разбереш.