В пролуките между подовите дъски под краката си Че виждаше стоманените колелета, които се въртяха неуморно и току избиваха искри от релсите, а земята помежду им се изнизваше като неясно петно. Това безспорно е транспортът на бъдещето, помисли си тя, и макар Ахеос да не го долюбваше никак, факт беше, че с железницата щяха да стигнат до Сарн само за два дни. Напоследък дори мухородните пратеници я използваха, за да поддържат прехвалената бързина на доставките си.
На пейката пред тях Спера дремеше на пресекулки, облегнала гръб на стената. Че беше затворила предвидливо прозореца до нея — да не би дребната мухородна да се размърда в съня си и да изпадне от вагона. Бедната, още не се бе възстановила напълно от раните, получени в Хелерон, но въпреки това беше решила да придружи Скуто в Колегиум. Колкото до шипородния, той беше отишъл в предната част на композицията да хвърли едно око на двигателя. Може да беше високопоставен агент в шпионската армия на Стенуолд, но преди всичко беше занаятчия и винаги щеше да си остане такъв.
Това, разбира се, я подсети за Тото, а мисълта за него уби радостта й от пътуването с великолепната машина.
Бедният Тото ги беше зарязал, за да тръгне към обсадения Тарк, и всичко това по една-единствена причина. Че така и не каза на Стенуолд цялата истина за внезапното решение на Тото, но той сигурно и сам се беше досетил, донякъде поне. Само тя и Ахеос знаеха всичко в подробности. Тото си беше тръгнал, защото тя не бе отговорила на чувствата му. Чувства, станали първопричината да измине с нея целия път от Колегиум до Хелерон и да тръгне да я спасява от осоидите на имперска територия след това. Чувства, за които тя дори не беше подозирала. Други неща й бяха на главата тогава — Салма, за когото да се тревожи, и Ахеос, разбира се, който беше обвързал съдбата си с нейната посредством сили, които Че не бе в състояние да проумее, и когото тя обичаше.
Бедният Тото беше паднал в пролуките между дъските на нейния живот и единствено прощалното му писмо, изгубено и после намерено, беше привлякло със закъснение и чувство на вина вниманието й към него.
„Ти си ми като брат“, така му беше казала, без да се замисля. Преживяла своя дял любовни разочарования, а нерядко и присмех, Че отлично разбираше какво му е причинила. А думите толкова лесно бяха излезли от устата й.
Никакви вести не бяха пристигнали от Тарк. Знаеше се, че обсадата е започнала, но Тото и Салма би трябвало да са в безопасност, да наблюдават отдалече ходовете на обсаждащи и обсадени като партия шах. И все пак досега трябваше да са пратили вест по един или друг начин. Липсата на новини подсказваше, че нещо се е объркало и че бедният непохватен Тото, който не умееше да се грижи за себе си съвсем както трябва, е в центъра на каквито там неприятности им се бяха струпали на главата.
Че прегърна Ахеос през раменете и го притегли към себе си. Той я погледна изпод качулката с белите си очи.
— Пак мислиш за него — отбеляза.
— Да, така е.
— Когато се върнем, вече ще е пристигнала вест от тях, сигурен съм — пророни едва-едва той. Пътуването с железницата му вземаше здравето и горкият не бе в състояние да й предложи особена утеха в момента.
Вече пътуваха покрай езеро Сидерити. Водата синееше тюркоазена под слънчевите лъчи — както заради тях, така и заради растенията, които живееха в нея, сякаш под повърхността на езерото се криеше огромен скъпоценен камък, който улавяше и отразяваше светлината. Дори Ахеос живна малко при тази гледка.
— Вече не правят машини като това старо момиче! — чу се гласът на Скуто, който си пробиваше път към тях, сподирян от удивлението и отвращението на другите пътници. Отметнатото назад наметало разкриваше в пълна мяра лицето и прегърбеното му туловище за всеки, който би дръзнал да се наслади на гротескната гледка. Дори дрехите му, разкъсани на стотици места от закривените шипове, вместо да прикриват, само подчертаваха отблъскващия релеф на тялото му. — Досега не бях имал късмета да видя такава красавица отблизо и в работен режим.
— Скуто — повика го Че, но шипородният не я чу, запленен от гледката на сияйното езеро, нашарено от тръстикови островчета, което се простираше от прозореца им до самия хоризонт.