— Глей к’во чудо, мамка му — измърмори и седна до Спера. Тя се размърда сънено, набоде се неволно на шиповете му и отвори стреснато очи.
— Бодливо копеле проклето — каза с прозявка тя, протегна се, набоде се отново и изпсува. — Пристигнахме ли?
— Виж — посочи Че и мухородната погледна без особен интерес към езерото.
— Прекрасно. Сега може ли да поспя малко?
— Нямаш сърце, да знаеш — каза й Скуто.
— Я си гледай работата, ако обичаш. — Спера разтърка ръката си. — Аз може и да нямам сърце, но ти пък си един тъп игленик и истинска заплаха за околните, ето какво си.
Челядинка не знаеше много за мухородната, освен че от години работи за Скуто. Нямаше техническо образование, но беше Умела и боравеше добре с арбалет. Имаше известни умения в лечителството, както и цяла торба с илачи и мехлеми, така че може и да беше обучена в тази област. Мухородни живееха из целите Равнини и се занимаваха с всякакви неща, и законни и незаконни, но Че така и не бе имала възможност да опознае по-добре някой представител на тяхната раса. Мухоидите общуваха основно помежду си и рядко се сближаваха с външни хора. Може би защото всички останали раси бяха значително по-едри на ръст. Спера беше типичен представител на мухородните — висока не повече от метър и четиридесет и тънка като вейка. Косата й беше доста дълга, но винаги я носеше на опашка или плитка, никога разпусната, а дрехите й неизменно бяха тъмни и скромни, без никакви украси и финтифлюшки. Според всеобщото мнение мухоидите си падаха по бижутата, особено по чуждите бижута. В собствените си поселища на изток, в Егел или Меро, може и да носеха открито подобни украшения, но Че никога не бе виждала някого от расата им с накити.
„На изток…“ Ако Тарк паднеше, то Егел и Меро, тези два мухородни лабиринта сред Мераянските хълмове, щяха да се озоват на пътя на имперската армия. Дали щяха просто да се скрият в домовете си? Или да вземат всичко ценно и да избягат? Мухоидите не бяха войни, още по-малко биха се изправили пред армия от подобен мащаб. Дали тази мисъл, която едва сега бе хрумнала на Че, не тормозеше постоянно Спера?
„Една и съща заплаха грози всички ни — народа на Ахеос, на Спера и моя. Дори безценните богомолкородни на Тисамон не биха могли да останат встрани от войната.“
Слънцето захождаше към залез и сиянието на езеро Сидерити излиняваше постепенно, красивият цвят на водите му губеше изразителността си пред настъпващата от изток нощ.
7.
Наричаха Капитас Златния град, но това име изглеждаше заслужено само по изгрев-слънце. Жълтеникавият камък, от който беше построен градът и който се добиваше в десетки каменоломни, изгризали дупки в снагата на северните хълмове, улавяше зората и грееше с нея. След това си ставаше обикновен камък.
Капитас, това изкуствено цвете на Империята, беше достатъчно млад, за да пазят старците спомена за времето, когато реката е текла на воля покрай хълмовете и домовете на скотовъдците. Градът беше рожба на предишния император, пак по негово време бяха построени повечето сгради и инфраструктурата. Синът му беше оставил архитектите и зидарите да работят по същите планове като поредното обвързващо задължение, наследено от управлението на баща му. И ето че строителството продължаваше — скелето около строящата се казарма на Девета армия се виждаше от прозорците на двореца.
Но по изгрев градът му харесваше. Ето го тук, закусва на терасата и погледът му се плъзга надолу по стъпаловидните нива на великолепния дворец към елита на неговите поданици. Капитас никога не би могъл да се разрасне по естествен начин. Земята не беше достатъчна, за да го изхранва. Но като сърце на Империята, към него се стичаха голяма част от данъците и военната плячка на осородните. И ако този поток започнеше да намалява, въпросите на Рекеф нямаше да закъснеят.
Днес императорът закусваше в компания. Често канеше на трапезата си държанки, не толкова често — генерали или съветници, които си бяха спечелили благоразположението му. Ала веднъж в десетницата пращаше да доведат сестра му. Тя живееше в свой собствен дворец в другия край на града, дворец, който на практика беше луксозен затвор и нищо повече. Императорът беше наясно, че за да пристигне тук навреме за закуската, сестра му е станала малко след полунощ. Така де, щерката на Империята не можеше да се яви пред височайшия си брат, без да е подходящо нагиздена, парфюмирана и белосана.