Талрик най-после седна, което Граф изтълкува като знак да се отпусне на свой ред.
— Надявах се тази вечер да пипнем Стенуолд — поде отново Талрик. — Следващият етап от плана ни щеше да е много по-лесен, ако можехме да го разпитаме. Е, все още не е изключено Събранието да отхвърли молбата му. Ала всичко това вече е без значение. Предстои ни нещо далеч по-важно.
Ариана и Хофи се спогледаха отново. Явно ставаше въпрос за нещо, което Талрик бе премълчавал досега — дори пред Граф, ако се съдеше по изненаданата физиономия на лейтенанта.
— Преди два дни мой пратеник потегли за Век — съобщи им Талрик, а после замълча. Знаеше, че е стъпил на тънка линия и скоро трябва да мине от другата й страна. В сравнение с тревожните погледи на останалите, осеяното с белези лице на Граф изглеждаше почти безизразно, но именно той проговори след кратката пауза:
— При мравкоидите от Век ли, майоре? — Всички те знаеха колко негостоприемни са мравешките градове-държави за шпионския бизнес. На практика беше невъзможно да внедриш агенти в общество, където всеки знае какво става в главата на съседа му. Като всички други чужденци, и осоидите обикаляха по краищата на мравешките градове и напразно си точеха зъбите.
— Имаме ли агенти във Век, майоре? — учуди се Хофи.
— Шпиони не — отвърна Талрик. — Но имаме пратеничество. Съвсем официално, по всички правила на дипломацията и прочие. Представителите ни са пристигнали там десетница преди аз да дойда в Колегиум. Нищо подмолно и непочтено — обсъждат търговски спогодби и условията за евентуален компромис между града и Империята. В крайна сметка, Век е далеч от нашите граници, а като всички мравкоиди и тамошните имат високо мнение за силата си. Досега нашите дипломати са действали полека и издалеко, но след като получат съобщението ми, ще променят темпото. Задачата им е да ми уредят аудиенция в царския двор, а там аз ще направя предложение, което не биха могли да отхвърлят.
— Ще си имаме вземане-даване с векианците? — изгромоли Скадран. — Тук те не се ползват с добро име. — Хвърли кос поглед към Хофи и го видя да кима в знак на съгласие.
— И с право. Векианците са амбициозни, алчни и войнолюбиви — изтъкна Талрик. Усмихна се, но премълча втората част от мисълта си: „Почти като Империята, но в умален вариант.“ Ала при империите размерът беше всичко и в дългосрочен план Век беше достатъчно малък, за да се побере без проблеми в пастта на Империята на осите.
— Ще им предложа да си поделим Равнините — пусна бомбата той и тя предизвика очаквания мълчалив потрес.
— Майоре?… — заекна изненадано Граф, след като паузата се проточи.
— Не може да им се има доверие — вметна Ариана. — А и те няма да ни приемат като чиста монета, сигурна съм.
— Така е. Това с подялбата на Равнините са празни приказки, естествено, които няма да заблудят никого. Но ние не залагаме на доброволно сътрудничество от страна на Век, а на суетата му. На мравешката им самоувереност, че стигне ли се дотам, ще могат да ни подложат крак. Някой от вас би ли обобщил отношенията между Век и Колегиум от последно време?
— Преди трийсетина години Век струпал войски пред портите на Колегиум, майоре — каза Граф.
— И тук никой не го е забравил — добави Хофи.
— И какво стана? — подкани ги Талрик.
— Идеята им била да превземат стените по най-бързия начин — заразказва Хофи. — Но градът устоял по-дълго от очакваното, от Сарн пристигнали войски и векианци били отбой.
— Точно така — кимна Талрик, — защото Сарн и Колегиум са съюзници от доста време. Нашето предложение ще е простичко — в недалечно бъдеще към Сарн, през Хелерон, ще потегли имперска войска. И докато сарнианци се занимават с нея, Век най-после ще има картбланш да превземе Колегиум, нещо, за което си точи зъбите отдавна.
— Ще сринат града със земята — каза Ариана. — Всички тук знаят, че Век не е забравил поражението си. Преди да свалят обсадата, опожарили посевите и десетина васални села. Отмъстителността им е пословична.
Талрик кимна.
— Така е, никой не харесва векианците. — Самият той не одобряваше докрай плана, но личните му предпочитания бяха от второстепенно значение. — Пътят на Империята в Равнините е застлан с препятствия — напомни им той. — Мравкоидите и богомолкородните ще се бият, на много места всяка педя ще плащаме с кръв. Ала най-голямата опасност се крие тук. Ако тукашните философи, дървени или не, съумеят да насочат погледа си в обща посока, току-виж претопили враговете на Империята в единно оръжие. Това би затруднило неимоверно кампанията ни в Равнините, нещо повече — ако настъплението се провали, Империята ще се окаже притисната до стената, защото те няма да се задоволят само с отбраната на домовете си. Затова Колегиум трябва да падне и ако Век е машата за постигане на тази цел, толкова по-добре. Така гневът на Равнините ще се стовари върху тях, а не върху нас. Утре потеглям за Век.