— Майстор Трудан?
Обърнаха се и видяха бръмбаророден на средна възраст, облечен като Стенуолд, да излиза в преддверието.
— Магнатите и майсторите на Колегиум са събрани и чакат — обяви мъжът. — Днес е вашият ден, майстор Трудан. Възползвайте се максимално от него.
Стенуолд кимна.
— С Балкус ме чакайте тук — заръча той на Тиниса. — Няма да ви пуснат вътре въоръжени, а аз предпочитам да стоите на пост тук, отколкото да се мотаете без оръжие вътре и слепи за ставащото отвън.
Момичето кимна, Стенуолд им стисна ръцете, после тръгна след разпоредителя.
На прага спря и се наложи разпоредителят да се върне и да го отведе до подиума. Линео Тадспар, един от най-старите делегати и понастоящем говорител на Събранието, вече чакаше там. Беше белокос и уважаван старец, който винаги се бе отнасял със Стенуолд що-годе любезно. Сега му кимна и поде:
— Майстор Трудан, в миналото, струва ми се, бяхме оставили у вас впечатлението, че не ви приемаме сериозно. — От думите му лъхаше суховат хумор. — Ако не друго, надявам се поне това обвинение да не тежи повече на плещите ни.
Развеселен шепот раздвижи хората по каменните скамейки, които обточваха залата на Амфиофоса. Стенуолд зяпна невярващо — самите скамейки почти не се виждаха. Изглежда всички бяха дошли. За пръв път от векианската обсада преди трийсет години всички делегати до последния бяха налице.
Разпозна мнозина, но малко, които имаха основание да го харесват. Бяха толкова много — четиристотин четиридесет и девет мъже и жени. Мъжете бяха повече от жените, а по-старшите от Стенуолд надвишаваха значително по брой по-младшите. Цялото ръководно тяло на Академията беше тук, както и състоятелното множество на избраните градски магнати — търговци, земевладелци, фабриканти и други богаташи, които гражданите на Колегиум бяха преценили като най-достойните сред онези, които се бяха кандидатирали за обществена служба. Благодарение на дейността му в последно време, всички те знаеха кой е Стенуолд и каква е каузата му. Не всички бяха бръмбарородни, така както и преподавателското тяло на Академията беше със смесен състав. Имаше немалко мравкоиди с различен цвят на кожата, сред които Стенуолд улови погледа на Кимон от Кес, церемониалмайстора от Форума на умелите, когото несъмнено би могъл да брои за свой съюзник. Всички други раси от Равнините също бяха представени, имаше дори молецороден на име Никрефос, доктор Никрефос, който сигурно беше по-стар и от Тадспар.
Ала погледът на Стенуолд неизменно се връщаше към двама от присъстващите, които не бяха делегати. Единият беше бръмбаророден, но робата му в колегиумски стил имаше кант в имперското черно и златно. Другият беше чистокръвен осоид, несъмнено телохранител или съветник.
Тадспар се изкашля многозначително, при което пиринченият автомат на Събранието се приближи с механично потракване и говорителят взе две чаши с вино от подноса му.
— Майстор Трудан, ще ме прощавате, но истината е, че вдигнахте много голяма врява — каза старецът. — Също толкова вярно е, че подложихте Събранието на натиск, донякъде подмолен и непочтен, и че сред нас има такива, които смятаха, че е редно да ви накажем, вместо да ви удостояваме с несъмнено преголемия дар на своето внимание. — Той подаде едната чаша на Стенуолд. — Така или иначе, мъдрите глави надвиха в спора и ние решихме да изслушаме каквото имате да ни съобщите, пък после може и да го подложим на обсъждане.
„И обсадата на Тарк няма нищо общо с промяната в отношението ви, разбира се“ — помисли си Стенуолд. Взе чашата и зае опразненото от Тадспар място на подиума.
— Събранието на Колегиум — започна Тадспар и обичайният му нравоучителен стил постепенно измести краткотрайната проява на хумор — е известно, надявам се, с това, че взема решенията си предпазливо, а не под натиск, измама или чрез подкуп. Майстор Трудан, сега ще ви дам думата и поне за себе си мога да кажа, че ще изслушам с интерес онова, което имате да ни съобщите. И все пак, след като изслушаме вас, редно е да изслушаме и онези, към които са отправени обвиненията ви. — И той посочи бръмбарородния с имперските цветове по канта на робата. — Този господин, както вероятно си спомняте, е посланикът на Империята, който пристигна в нашия град по време на Игрите. Майстор Белоуерн, предполагам, че обвиненията на майстор Трудан не са нови за вас.
— Известни слухове, майстор Тадспар, не могат да бъдат избегнати въпреки доброто желание на засегнатите — отвърна Белоуерн и удостои събралите се с усмивка.