— Майстор Белоуерн ще има думата за отговор след като изслушаме вас, майстор Трудан. Надявам се, разбирате, че така е редно.
Стенуолд кимна уморено и плъзна поглед по навалицата от лица. И без да включва Белоуерн в сметката, беше наясно, че в тази публика привържениците му се броят на пръсти. В техните очи Стенуолд беше обикновен досадник и паникьор, а делегатите в Събранието на Колегиум, повечето възрастни мъже и жени, трудно променяха възгледите си. Дори да им докажеше, че Империята действително представлява заплаха, пак щеше да си остане за тях досадник, който им губи от ценното време. Да не говорим, че сред делегатите имаше такива, които Империята беше успяла да подкупи, както и други, които харесваха имперската завоевателна философия и успехите на осоидите в поддържането на обществения ред. Трети щяха да бранят със зъби и нокти доходоносния си бизнес на имперска територия и връзките си с Консорциума — търговския картел на Империята. А повечето чисто и просто нямаше да проявят интерес.
Стенуолд си пое дъх и мобилизира вътрешните си резерви, защото от всички раси, неговата най-добре умееше да търпи. Умееха да понасят физически и душевни товари, под чиято тежест другите раси се пречупваха, живели бяха като роби хиляди години преди революцията да ги освободи и да ги направи господари на собствената им съдба. „Ние сме бръмбарородни — корави и издръжливи хора, които не се боят да пресичат границите и да живеят сред други народи; и там, откъдето минем, ние строим, създаваме и правим света по-добър.“
Слушателите му може да бяха враждебни, алчни и безразлични, но неговите думи бяха узрели отдавна и сега беше времето да излее сърцето си и да разкрие фактите, които беше събирал в продължение на двайсет години. Щеше да им изложи всичко, което знаеше, не изкривено като пропаганда, а честно и точно, с надеждата, че истината ще им отвори очите. Не личеше да има голямо основание за надежда сред тези намръщени лица, но потенциалът на колегиумското Събрание беше огромен.
И той го направи. Каза им всичко.
14.
Хофи беше избрал да се срещнат на едно окаяно място край реката и Ариана се чувстваше като на тръни. Увита в дълъг плащ и с ръка върху дръжката на камата, тя усещаше осезаемо любопитните погледи на другите минувачи във вечерния сумрак. Тревожеше я не толкова мисълта за шпиони, колкото за крадци и други подобни. Градската стража си вършеше добре работата в Колегиум, но крайречните квартали, особено там, където реката се вливаше в морето, имаха лоша слава и неслучайно. От доста време търговският внос се осъществяваше по море, а напоследък все повече по релсовите пътища, и складовете, къщите и фабриките, захранвани допреди едно поколение от речната търговия, сега тънеха в бедност и запуснатост. Кварталът определено се беше променил.
Хофи, естествено, беше избрал за срещата им някакво свърталище на мухородни. Ариана се огледа за табелка с името на кръчмата — „Егел на реката“, — но олющената фасада беше гола, без табела или надпис. Но тя имаше добро чувство за ориентация и беше сигурна, че именно това е мястото.
Вътре имаше предимно мухородни — седяха на групички и хвърляха зарове или си приказваха на тих глас. Но когато Ариана влезе, всички млъкнаха и я зяпнаха изпод вежди. Приведена под ниския таван, тя не им обърна внимание, а тръгна към един възрастен мъж, който изглежда беше съдържателят.
Той я изгледа от глава до пети и обратно.
— Май за тебе ми рекоха, че ще додеш — каза той и засука мустак. — Върви в задната стая. Ама проблеми не ща. Тъй рекох на тях, туй казвам и на тебе.
Ариана тръгна натам, накъдето сочеше палецът му, и се приведе още повече, за да мине през вратата. Стаята беше малка, но вратата в дъното й беше достатъчно голяма, за да мине през нея нормален на ръст човек или няколко мухородни едновременно. Хофи седеше коленичил на пода зад ниска маса, но Ариана спря насред крачка, като видя, че и Скадран е там.
— Той?
Хофи я изгледа лукаво.
— Честно да ти кажа, двамата имахме известни колебания за теб — уведоми я той. — В нашия бизнес няма място за доверие, а ти далеч не си най-надеждният съратник.
— Аз?
— Стига игрички, Ариана. Ти си паякородна и коварството ти е в кръвта, а то е колкото полезно, толкова и опасно. В сравнение с теб ние сме пълни аматьори.
— Хофи, дойдох тук, защото сметнах — поправи ме, ако греша, — че двамата с теб сме стигнали до еднакви изводи на днешния инструктаж. Кажи ми, че греша, и ще си тръгна веднага — подкани го тя.