Мухоидът се усмихна кисело.
— Това е проклятието на нашия занаят, нали? Винаги очакваме нож в гърба. Хайде, влез и си избери някоя подова дъска за сядане.
Ариана го направи. През цялото време Скадран я наблюдаваше безизразно.
— Така, значи не си вярваме, но няма към кого друг да се обърнем? — подхвърли тя. — И не сме доволни, ама никак.
— Защото играта се промени — кимна в съгласие Хофи. — Сигурно е трябвало да се досетим, ако бяхме мислили като онези типове от имперския Рекеф, а не като равнинци. Така, на един и същи език ли говорим? И тримата?
Ариана кимна предпазливо, същото направи и Скадран.
— Защото играта изведнъж се промени драстично — продължи Хофи. — Аз съм тук от четири години, вие — приблизително от две. И през цялото това време работихме върху ролите си и събирахме информация. Нормална част от работата ни. От време на време получавахме заповед да открием едно или да прихванем друго. Имали сме и дребни сблъсъци с хора от нашия занаят, но под чуждо знаме.
— Да, а после изведнъж се разбързаха — изсумтя Скадран. — И работата рязко се разнообрази.
— Но все още беше част от занаята — подчерта Хофи. — Събиране на информация, осигуряване на определени стоки, някоя и друга мокра поръчка. Но на мен това не ми пречеше да си въртя бръснарницата, Ариана ходеше на лекции в Академията, а ти влачеше сандъци на доковете. А после майор Талрик — тук Хофи сниши несъзнателно глас, сякаш Талрик можеше да го чуе отнякъде — се появи като гръм от ясно небе и измисли онази работа със Стенуолд Трудан. Но и това беше в кръга на нормалното.
Ариана сведе поглед към масата, но кимна, защото не искаше Хофи и Скадран да доловят смущението й.
— А сега са намислили да изкормят града като риба — довърши вместо него Скадран. — Да го предадат на векианците, с наша помощ.
— Които няма да подходят милостиво към плячката си — вметна Ариана. — Изненадана съм, честно казано. Вие ме изненадвате.
— Защо? — вдигна вежди Хофи. — Сега ние сме имперски шпиони, агенти на Рекеф, но за дълго ли? Много добре знаете, че кариера в Рекеф могат да направят само чистокръвни осоиди. Използват хора като нас по необходимост, а не защото ни харесват. Знаете как ни гледа Талрик. И което е още по-лошо, така ни гледа и Граф, а двамата с него се познаваме от години. Какво ще стане с нас, когато армиите им се настанят в Равнините? — Той вдигна ръка, преди Ариана да го е прекъснала. — За теб работа пак ще се намери. Завземат ли веднъж Равнините, ще дойде ред на Паешките земи; армиите ще потеглят на юг отвъд Еверис към пословично богатите територии на паякородните.
— Аз никога няма да се върна в Паешките земи — заяви с равен глас Ариана. — Не мога да се върна там.
— Няма да ти оставят избор — ухили се доволно Хофи. — Тях не ги интересуват сложните правила на вашия танц и какво става с онези, които объркат стъпките. Ами Скадран, с него какво ще стане?
— Той поне е отчасти осоид — каза Ариана и побърза да добави, преди Хофи да я е поправил: — Да, знам, че това е дори по-лошо. Висшата им кръв — опозорена. С други думи, Скадран не просто ще остане без работа.
— Скадран ще умре — подчерта бавно и тежко полуродният. — Скадран знае твърде много за Рекеф. Затова ще ми видят сметката веднага щом крепостните стени паднат. Нищо чудно Талрик вече да е получил заповеди в този смисъл.
— Стигаме до мен — поде отново Хофи. — Сигурно ще се изненадате, но истината е, че аз съм роден в Империята, а там хората от моя народ живеят що-годе добре в сравнение с другите нисши раси. Ние умеем да бъдем полезни. И въпреки това, ето ме тук, от три години пълноправен гражданин на Колегиум, комуто са заръчали да отвори портите пред кръвожадните векианци. Значи ли това, че съм в една лодка с вас двамата? — Хофи изкриви физиономия и сведе поглед към ръцете си. — Този град ми харесва. В този град с мен се отнасят добре. Миналата година дори ми дадоха право да гласувам за Събранието. В Империята сигурно бих се справил по-добре от вас, но винаги ще ме смятат за долна категория човек.
— И какво, нима не сме знаели какво представлява Империята, когато сме се хванали на хорото? — възрази Ариана.
— Едва ли сме си давали докрай сметка. А и в краткосрочен план всички извлякохме полза от това сътрудничество. Докато естеството на дейността ни се ограничаваше до опазването на имперските интереси в Равнините, аз си вършех работата и съвестта ми е чиста. Сега обаче става въпрос за нещо друго…