Тя кимна сериозно.
— Разбирам.
— А и дребният факт, че духнах с един от безценните им гвоздистрели, не вярвам да ги умилостиви — добави той и усмивката му се върна. — Но знаеш ли кое е най-откаченото от всичко?
— Кое?
— Може да избягаш от града, но не и от природата си, ето кое. От нея отърване няма. Затова мравкоидите са най-добрите наемници. Защото са лоялни. Никой никога не е бил изпързалян от мравкороден. Е, случвало се е, но много рядко и с основателна причина. Затова, когато опознах Скуто, аз му станах верен. Сега, когато съм с вас, на вас съм верен. Такива сме ние. Така че от моята посока не те дебнат неприятности. — Балкус свали тежкия гвоздистрел от рамото си и го остави на масата. Разглоби го със сръчни движения и извади мазен парцал от една торбичка на колана си. — Ще си отваряш ли очите и вместо мен, докато аз почистя тази красавица? — попита той и Тиниса кимна, замислена върху всичко казано дотук.
Че са на нокти си личеше с просто око. Напрежението им беше толкова очевидно, че Талрик би трябвало да ги изпържи на място. Кръвта и занятието на Ариана бяха изострили сетивата й като бръснач и изопнатата до скъсване конспиративна паяжина между нея, Хофи и Скадран я бодеше в очите като ярка панделка, опъната помежду им.
Граф седеше на бюрото си и без съмнение преглеждаше договорите на мъжете, загинали в склада, и на малцината оцелели. Изглеждаше в лошо настроение и почти не ги погледна, докато влизаха един след друг. Колкото до Талрик, той очевидно беше готов да потегли за Век. Облечен беше с дълго палто, а на облегалката на един стол висеше натъпкана раница. Стори й се, че зърва някаква сянка да прекосява лицето му, докато те заемаха местата си. Хофи се приближи до Граф и се чучна на ъгъла на бюрото, като размаха за миг криле. Ариана се облегна на стената до прозореца — знаеше, че изглежда съвсем нормално и нищо в стойката и лицето не я издава. Скадран застана в средата на стаята. Напрежение се излъчваше от него на вълни — поне в очите на Ариана.
Но и без частния им заговор поводи за притеснение имаше предостатъчно предвид промените от последните дни. Много неща се бяха случили и много неща се бяха объркали. Бъдещето не вещаеше нищо добро.
Талрик им кимна със закъснение. Изглеждаше уморен, което за тях щеше да е предимство. Сигурно е на крак от зори, помисли си Ариана, и цял ден е задвижвал коварни планове.
— Готов съм с последните ви задачи — каза той. — Когато обсадата започне, ще гледам да се свържа с вас за по-нататъшни указания, но може и да не успея. Така че, появят ли се векианците, ще трябва да разчитате на собствената си преценка как най-добре да се саботира отбраната на града. За всякакви въпроси ще се обръщате към Граф. Бърза победа за Век би ни послужила добре, но още по-добре ще е Век да плати прескъпо за въпросната победа.
— Извинете, майоре, но какво ще правим ние, когато стените паднат? — попита Хофи. — Не виждам как ще снабдите цялата армия на Век с нашите описания.
Тонът му беше прекалено остър — сигурно събираше кураж за действие, реши Ариана. Този път Талрик съвсем определено се намръщи.
— Ако не сте в състояние да излезете от подобна ситуация, значи сте си сбъркали занаята — отвърна сухо той. — В краен случай, ако всичко друго се провали, имате разрешението ми да компрометирате прикритието си и да се позовете на моето име пред векианците. Досега не съм изоставял свои хора, няма да го направя и в бъдеще, не се притеснявайте.
— Какво имате за нас, шефе? — попита Ариана.
— От теб искам да приложиш чара си върху някой от старшите офицери на градската стража. Всички те са стари мъже, които обичат да носят медали и униформа. Повечето не са хващали меч от десет години. Трябва ми информация за въоръжените сили на Колегиум, а и така ти ще си в положение да пъхнеш прът в колелетата, когато обсадата започне. — Приключил с нея, Талрик се обърна към мухородния. — Хофи, от теб искам да пуснеш слухове сред клиентите и колегите си. Слухове за военната немощ на града. Слухове, че сарнианци са започнали да губят търпение и искат водещото място в съюза си с Колегиум. И дори че замислят военна кампания… да, вярвам, че този слух лесно ще пусне корени.
— Ясно, шефе — каза Хофи. — Идеята е да им скапем бойния дух. Да им отнемем надеждата.