Един от мравкородните инженери се беше изкатерил нагоре по шахтата, запънал бе крака в скобите и изриваше пръстта над главата си.
— Земята в горния край на шахтата е подпряна с греди, така че да издържи теглото на човек, който минава по повърхността — продължи да обяснява Базила, — но скоро ще отворим прохода. Тогава започваме.
Базила и хората й бяха въоръжени с мечове. Имаха и малки арбалети с двойна тетива, която им осигуряваше силата на нормално по размер оръжие, а скъсеният и олекотен корпус позволяваше стрелба с една ръка. Над дръжката арбалетите имаха малък застопоряващ механизъм, който да държи под напрежение стоманените рамене.
Мравкоидите чакаха мълчаливо под дъжд от пръст и камъчета. Тото и Салма се спогледаха, но на този етап нямаше какво да си кажат.
А после фенерът угасна и Салма си даде сметка, че мъжът с лопатата горе явно наближава повърхността. Посегна опипом към меча си и провери дали излиза лесно от ножницата.
Поредната доза пръст изтрополи на пода — и последната, очевидно, — после мъжът се спусна по скобите, подбра колегата си и двамата потънаха мълчаливо в тунелите по обратния път. Базила вече се катереше нагоре с равномерен ритъм, който се предаде и на отряда й — мъжете се изкачваха сръчно по импровизираните стъпенки, ръцете им се разминаваха на косъм с ботушите на предхождащия ги войник, но въпреки това никой не се подхлъзна, нито настъпи по пръстите човека под себе си. Скоро всички стигнаха до повърхността и дойде ред Тото и Салма да ги последват, което те направиха далеч по-несръчно.
Базила ги прикова с поглед.
— Отсега нататък — каза тя с приглушен глас — приказки няма да има. От мен дума няма да чуете, вие също ще си затваряте устата. Гледайте какво правим и правете същото. И нищо друго.
Двамата кимнаха. Салма изтегли меча си, намазан с оръжейно чернило, а Тото щракна нов пълнител в арбалета си. Скрил ги плесна по раменете да им вдъхне кураж — колкото на тях, толкова и на себе си, — после се загърна в плаща си и изчезна в нощта по дългия път към Колегиум.
Имперският лагер беше осветен с наколни лампи през големи интервали на двайсетина метра от най-външните палатки. Пред кръга на лампите тук-там се виждаха часови, които промъкващите се таркиански саботьори различаваха като неясни силуети, други обикаляха по периметъра. Оттатък лампите имаше пояс разчистена земя, а след нея започваше лагерът. По това време на нощта сред палатките почти не се забелязваше движение.
„Скръб в окови е някъде там, в една от палатките“ — помисли си Салма. Или Радостта на Ааген, както сама се бе нарекла за последно. Нещо се сгърчи горчиво в гърдите му при тази мисъл.
Забеляза, че неколцина от мравкочовеците са изчезнали, и понечи да попита Базила, но си спомни изричните й инструкции относно говоренето.
Нощта щеше да е дълга.
Недалеч се виждаше силует на часови. Салма се зачуди защо не се бяха опитали да проникнат през хлабавия кръг на постовете, но после съобрази, че това само би удвоило вероятността да ги разкрият. Осоидите несъмнено познаваха охранявания периметър и не биха оставили съществени пролуки в него.
Друг осороден — от часовите, които обикаляха по периметъра — тъкмо минаваше недалеч от Салма. Логично би било да патрулира извън светлия кръг и да наблюдава подходите към него; вместо това той вървеше зад лампите, които го заслепяваха. Това го правеше в голяма степен безполезен, но човекът изглеждаше толкова отегчен и сънен, че явно не му пукаше как изпълнява задачата си.
Часовият продължи нататък с провлечена стъпка, след малко силуетът му се открои в светлия кръг на поредната лампа и миг по-късно от мрака изникна човек и простреля в гърлото постовия близо до Салма. Всъщност стрелите бяха две — една в гърлото и втора между очите. Мъжът се срина, без да издаде звук, двама мравкородни се появиха от мрака, хванаха го преди да е паднал на земята и го извлякоха далеч от светлия кръг при основната група саботьори.
Салма чу нечии стъпки зад себе си, обърна се и видя висок паякороден с къса туника. Човекът изглеждаше дълбоко нещастен.
— Знаеш каква е задачата ти, нали? — прошепна му Базила и мъжът кимна. Явно беше от таркианските роби, осъзна Салма. Беше по-висок от повечето мравкоиди, а робският труд беше прибавил маса към иначе стройното му паешко телосложение. Новодошлият се зае да нахлузи доспехите на мъртвия осороден войник и Салма разбра каква е задачата му. Липсата на постови би вдигнала тревога незабавно. Но докато се промъкваше с другите през светлия кръг към тъмната вътрешност на лагера, Салма се чудеше какво ли бяха обещали на паякородния роб, за да се съгласи на такава задача. Дали му бяха обещали свободата или просто държаха в залог семейството му? Едва ли щеше да разбере някога.