Очите й се впиха в неговите и Тисамон разбра, че удаде ли й се възможност, жената ще го убие без колебание. Което означаваше, че и той трябва да направи същото. Така стояха нещата — или щеше да умре, или да помни този двубой до края на живота си.
Изведнъж откри, че се е задъхал, а кожата по гърдите и хълбока, където Талрик го беше обгорил с жилото си при битката за „Гордост“, се е обтегнала болезнено. Прясно опърленото му рамо пулсираше, но болката бе някак далечна и пренебрежима.
Краят на играта наближаваше. Тисамон все още нямаше представа коя е непознатата, но можеше да се закълне, че не е агент на осородните, защото ако можеха да привлекат на своя страна бойци като нея, отдавна щяха да са завладели целия свят.
Отстъпи десет крачки назад и зае нова стойка — острието ниско, но под ъгъл нагоре. Непознатата промени на свой ред позата си — хвана меча високо с две ръце с връх надолу. Съвършеният отговор на неговия подход.
Тисамон зачака атаката й.
Сякаш минаха години, в които двамата стояха неподвижно на място и се следяха взаимно за най-малкото движение, което да отприщи поредния сблъсък. Тисамон забеляза, че паякородната все пак не е избягала, тъкмо напротив — седеше свита там, където я беше зарязал, до стената. И не беше единственият зрител — имаше още един, мъж, който ги гледаше от входа на сградата. Но всичко това нямаше значение.
А после непознатата заряза стойката си, сякаш двамата просто са се упражнявали и тя изведнъж се е сетила, че има други неща за вършене. Тисамон преодоля инстинкта си да направи същото и остана в позиция, но жената просто си стоеше и се оглеждаше, безразлична към факта, че Тисамон би могъл да я убие с едно движение.
А после, с израз на пълно объркване, проговори за пръв път:
— Кое е това място? Не е Шон Арен. — Спря празен поглед на Тисамон, сякаш го виждаше чак сега. А за меча в ръцете си като че съвсем беше забравила. — Богомолкороден? Значи съм в Ийен, така ли? Но защо? — Тръгна към него без страх или враждебност и с периферното си зрение Тисамон видя как мъжът при входа се втурва напред.
Острието му литна на секундата и непознатият тутакси се закова на място. Жената го погледна без следа от тревога и без знак, че го познава.
Паякороден, установи от пръв поглед Тисамон — в живота му напоследък имаше твърде много такива. Този екземпляр беше на средна възраст, дългокос, с празни ръце и оголил зъби над острието под брадичката си.
— Ти пък кой си? — попита Тисамон. — Казвай бързо или ще ти видя сметката. Тази вечер има голям недостиг на отговори.
— О, знам за враждебността, която твоят народ изпитва към моя — отвърна мъжът що-годе спокойно. — Името ми е Дестрахис и съм с тази дама тук, която се казва Фелисе Миен.
— Дестрахис! — възкликна жената още щом непознатият назова името си, но в тона й липсваха признаци на особена привързаност. Фактът, че до гърлото на спътника й е опряно смъртоносно острие, изглежда също не я впечатляваше. — Какво?…
— В Колегиум сме, Фелисе — обясни предпазливо Дестрахис.
— Точно така — кимна Тисамон. — И по-добре някой бързо да ми обясни за какво се бихме преди малко.
— Ти… — Жената го погледна, сякаш го виждаше за пръв път — отново, — и присви очи. Тисамон заряза Дестрахис и моментално зае бойна стойка.
— Видях те с него — каза тя. — Трябва да си от неговите лакеи. Кажи ми къде отиде.
— Кой къде е отишъл? — попита Тисамон.
— Талрик! — изплю свирепо жената. — Талрик осородният! Талрик от Империята! Твоят господар, или ще отречеш?
— Ще отрека и още как — каза твърдо Тисамон. — Той е мой враг, а явно и твой. Искаш кръвта му, така ли?
Тя кимна. Погледът й беше съвсем малко по-ясен отпреди.
— Ако знаех накъде е тръгнал, щях да ти кажа, щом е така — кимна на свой ред Тисамон. — Значи този тук е от твоите „лакеи“?
Жената погледна хладно Дестрахис, но се позабави с отговора.
— Той… пътувах с него. Той… Дестрахис ме доведе тук.