Тисамон тъкмо започна да се отпуска отново, когато до слуха му долетя гласът на Ариана. Викаше ги. Тримата се обърнаха едновременно към нея — млада паякородна със скъсана и окаляна дреха.
— Наистина ли искаш да убиеш Талрик? — попита обнадеждено тя и Фелисе кимна отсечено.
— Тази нощ Талрик ще напусне Колегиум — обясни Ариана. — И ще тръгне за Век.
Името на града очевидно не говореше нищо на Фелисе, но Дестрахис промърмори:
— На запад оттук, по крайбрежието.
— Значи и ние трябва да тръгнем за Век — реши Фелисе. — Веднага. Може да го настигнем по пътя.
— Век, значи — кимна Дестрахис, въздъхна уморено и хвърли предпазлив поглед на Тисамон. — Ами ние да тръгваме, а? Въпреки случилото се преди малко, ние не сме ти врагове, честна дума.
— Това и сам го виждам. — Тисамон прибра острието по протежение на ръката си.
— Аз пък съм я виждал да се бие и преди — отбеляза Дестрахис, — но ти си първият оцелял.
— За мен беше удоволствие и чест. — Тисамон се вгледа замислено във Фелисе. Жената, с която се беше сражавал допреди малко, сякаш беше изчезнала, заменена от объркана чужденка. За негова изненада обаче тя се обърна и преви кръст в кратък поклон, навела меча с острието надолу и с дръжка пред гърдите — знак за уважение, който самият той беше използвал неведнъж в присъствието на други оръжемайстори и който сега й върна с лека усмивка.
Дестрахис вече се отдалечаваше и тя тръгна след него. Само веднъж хвърли поглед през рамо, но Тисамон продължи да гледа след нея дори след като Ариана се приближи. Изчака Фелисе да се скрие окончателно от погледа му, преди да насочи вниманието си към паешкото момиче.
— Моля те, позволи ми да… — Беше спряла извън обсега му, но вече знаеше колко бързо се движи той. — Наистина трябва да говоря със… с него. За плановете на Талрик. Моля те да ме заведеш при него… в окови, ако трябва.
Тисамон усети как огънят на битката угасва във вените му. Почувства се уморен до смърт. Усещаше всички рани по тялото си, а такова тежко изтощение не помнеше отдавна. Отчаяната нужда да убива също се беше стопила безследно, изчерпана докрай по време на двубоя му с Фелисе Миен.
— Нека Стенуолд сам реши какво да прави с теб — съгласи се той и й даде знак да тръгне пред него.
17.
Всички мравкородни натиснаха едновременно спусъците и раменете на арбалетите им завибрираха от отката на стрелите. Салма видя неколцина мъже да падат, уцелени или в главата, или в гърлото. Дори при доброто осветление от лампите такава стрелба беше пример за подражание.
Мравкородните вече се бяха раздвижили. Базила поведе половината си отряд с извадени мечове, другите останаха назад да презаредят арбалетите си. Салма се поколеба само миг, после литна да догони първата група и се спусна отвисоко в центъра на битката.
Повечето противници бяха занаятчии без друга защита освен кожените си работни дрехи; имаше и роби. Не разполагаха с време да правят разлика или да проявяват милост, а и Салма знаеше, че у таркианците не е останала милост, която да раздават. Десетина нищо неподозиращи мъже бяха покосени на място, после двама от мравкородните хукнаха към най-близкия въздушен кораб.
Откъм лагера се чу нова експлозия — явно диверсионната тактика на Базила продължаваше по план. Един от хората й, натоварен с тази безспорно самоубийствена мисия, тичаше презглава между палатките и хвърляше гранати, сеейки смут и ужас.
Нови осородни войници тичаха към тях. Повечето прииждаха от най-близката редица палатки, без доспехи, някои полуголи, но имаше и други, които очевидно са били натоварени във въздушните кораби и за чието присъствие саботьорите разбираха едва сега. Нов залп арбалетни стрели засипа наближаващия откъм палатките враг и покоси всички с изключение на двама. Салма се обърна да види и тяхната сметка, но те не бързаха да влязат в бой, разколебани от скоропостижната кончина на другарите си. Понеже не беше в настроение да протака, Салма сряза гърлото на единия, после заби меча си дълбоко в голите гърди на другия. Озърна се и видя мравкородните арбалетчици да се придвижват бързо покрай редицата въздушни кораби и да запъват в движение арбалетите си. Тото беше с тях и зареждаше нов пълнител в своя.
Базила и другите таркиански войници бързо довършиха охраната на летището. Един мравкороден вече се катереше по кабелите на първата гондола. Салма се зачуди защо просто не срежеха въжетата — вятърът щеше да отнесе балоните и проблемът щеше да се реши тутакси, — но когато настигна Базила, видя, че въжетата са от оплетена стомана, три пръста дебели и забити дълбоко в земята. Единствената възможност бе да унищожат гондолите.