— Казах да не мърдаш! Пусни пистолета на земята!
Конър се подчини. Без да намалява натиска на револвера, тя ритна оръжието му настрани.
— Сари, кой е? — Беше Чарлз. Стоеше до вратата. — Какво става?
— Стой там, чичо!
— Аз съм, Конър Рорк. Кажи й да се махне, моля те!
— Господи, Сари! Та това е Рорк!
— Знам кой е — отвърна спокойно тя. В гласа й се долавяше студенина и неприязън. Това го накара да настръхне. Сари натисна още по-силно цевта в ребрата му. Гласът й беше неузнаваем: — Най-после се завърна. И какво очакваш, любов моя?
Трета глава
— Дявол да го вземе!
Конър приклекна и изпълзя изпод оръжието. После се изправи и скочи на крака.
— По дяволите! Какво си мислиш, че правиш? Можеше да ме убиеш!
— Не знаех кой е — отвърна Сари. — Пък и все още не съм решила дали да те застрелям, или да те оставя жив.
Конър сложи пистолета в кобура.
— Ами направи го! Какво чакаш, по дяволите! — В очите му играеха гневни пламъчета. — Мислех те за по-умна — продължи той. — Дойдох да те закрилям, а не да те нараня!
— Заради тебе сега съм в опасност — вметна безчувствено Сари.
— Сари! — От тъмнината се дочу гласът на Чарлз.
Старецът се показа на вратата. Беше приведен, държеше се за стомаха. Лампата зад него осветяваше фигурата му и я правеше още по-слаба и немощна. Конър се разтревожи.
— Какво е станало с чичо ти?
— Те го раниха.
— Кого имаш предвид?
— А ти за кого си мислиш? — попита остро Сари и се обърна с гръб към него. — Дойдоха, опитаха се да ме открият, но вместо мен намериха него.
Конър тръгна към къщата. Сари мина пред него и помогна на чичо си да влезе вътре. Конър затвори вратата зад себе си, преструвайки се, че не забелязва намръщеното лице на Сари. Тя настани Чарлз на стола, сложи ръце на кръста си и се обърна към Конър. Той се стараеше да изглежда спокоен. Забеляза кръпките по избелялата й пола и скъсаната стара престилка.
— Опитах се да те предупредя!
Чарлз вдигна глава и го погледна. Закашля се и раменете му се приведоха още повече. Сари приклекна до него.
— Добре ли си, чичо?
Кашлицата го давеше. Той още повече се приведе, но махна с ръка на Сари да се отдалечи. Уплашените й очи потърсиха помощ от Конър.
— Видя ли, докато идваше насам трима мъже, Рорк?
Конър бавно поклати глава и каза:
— Не. Не срещнах никого. — После се извърна и спря погледа си на лампата, която стоеше на масата.
— Знам какво говоря, Сари. Ти наистина си в опасност — настоя Чарлз.
— Не за моята сигурност се тревожа, а за твоето здраве, чичо!
— Не е необходимо да се правиш на светица, Сари! Следващия път могат и тебе да наранят — отсече Рорк.
Сари дори не го погледна.
— И какво предлагаш? Да се крия непрекъснато?
— Позволи ми да остана тук и да се погрижа за вашата сигурност. Затова съм тук, Сари! Затова се върнах! — прошепна Рорк.
— Така ли? — горчивата студенина в гласа й го изправи нащрек. — Възниква друга причина? Откъде се появиха тогава тези мъже през нощта?
Конър запази самообладание.
— Какво искаш да кажеш?
— Само това, че нападението изглеждаше твърде потайно и ужасно приличаше на предварително подготвен план. Стана точно след като си тръгна, а при завръщането ти от тях няма и следа.
— Сари, помисли малко, преди да кажеш нещо — въздъхна чичо й.
Сари рязко се извърна към него и троснато допълни:
— Повярвай ми, чичо, знам какво говоря!
Конър продължи предпазливо:
— Нямам нищо общо с това, което се е случило.
— Разбира се, че нямаш — подкрепи го Чарлз, после последва Сари и добави: — Конър не е Майкъл, Сари. Той не е зъл като него.
Зъл. Думата прозвуча жестоко. Сега наистина имаше защо да се притеснява, но отново се овладя и запази спокойствие.
— Дори и да не ми вярваш, Сари, сигурна ли си, че не са били хората на Майкъл? Можеш ли да се закълнеш, че не е бил той?
Това, което Конър каза, наистина имаше поразителен ефект — Сари пребледня и прехапа устни.
— Сари, никога не съм се подигравал с тебе — продължи Конър.
— Явно и двамата грешим в преценките си, защото аз пък никога не съм те смятала за лъжец.
Думите й дълбоко го нараниха. Конър замълча. Това беше единственото нещо, което можеше да направи, за да потисне болката от чутото. Ще го за помня, каза си той. Ще го запомня.
— Знам, че ти е трудно, но аз те моля да ми повярваш този път. Имай ми доверие!
Пинкертън беше прав — прекалено много неща ги свързваха. Затова беше толкова трудно да се пребори с гнева й, затова беше толкова трудно да я накара да му повярва. Но не биваше да се отказва. Не можеше. Споменът за окървавеното лице на Шон Рорк все още беше пред очите му.