Изведнъж се натъжи. Приятелите… Опита се да си спомни лицата им. Тогава разбра — той нямаше приятели. Беше сам, както сега, само студеният вятър виеше, а бодливата тел проблясваше на зимното слънце. Беше станал приятел с бандитите на Моли. После се обърна срещу тях — службата му го изискваше. Изправи ги пред закона да отговарят за делата си, без да съжалява.
Имаше и баща… Имаше Сари…
Зачуди се дали тя щеше да му се смее, ако го види да обработва земята. Дали въобще си го беше представяла някога така. Как ли щеше да се чувства, ако останеше тук завинаги.
От няколко дни искаше да й зададе всички тези въпроси, но все не успяваше да намери подходящ случай, за да поговори с нея насаме. Чарлз все се навърташе около тях, ако пък го нямаше, Сари изчезваше тайнствено от стаята — или отиваше да дои кравите, или да нагледа животните.
Толкова много въпроси имаше към нея, а тя напоследък избягваше погледите му. Все изглеждаше напрегната и уморена. Конър знаеше какво означава това, той познаваше Сари много добре. Сигурно тя съжаляваше за дните, прекарани заедно по време на бурята. Тя обичаше да премисля нещата твърде много.
Конър се загледа надолу по посока на къщата. Чарлз беше там и поправяше своята част от оградата. Конър му махна с ръка. Чарлз го разбра и на свой ред му махна да се прибират. Конър избърза, за да открие Сари, преди Чарлз да се е прибрал.
Почти беше стигнал, когато я забеляза да пресича двора, цялата увита в шал, само брадичката й се виждаше. Не беше я виждал досега да бърза толкова много, почти тичаше. Носеше нещо в ръце.
Конър се усмихна, избърза напред и се притисна до стената. Когато Сари наближи, той изведнъж изскочи пред нея, грабна я за раменете и я привлече към себе си. Тя извика от уплаха и изпусна нещо на земята. То се търкулна беше купа. Остатъците от храната се разсипаха по снега.
— Конър! — извика тя почти без дъх. — Изплаши ме!
— Извини ме, любов моя — той се усмихна, наведе се и взе купата, загърна я отново в кърпата и й я подаде. — Кого си хранила?
— А… ами птиците — неуверено отвърна тя и тръгна към вратата.
— О! Не знаех, че обичат супа.
— Да — отговорът й прозвуча доста странно. Сари отстъпи назад и наведе очи. — Ти нали работеше по оградата?
— В момента имам почивка — каза весело Конър. — Помислих си, че доста отдавна не сме били сами и реших да се прибера по-рано.
— О, така ли? — засмя се Сари, но лицето й остана сериозно и напрегнато. — Мога да отгатна защо.
— Ами да, защо не ми направиш чаша кафе? Много е студено навън, а аз доста поработих.
— Разбира се — отвърна Сари и пое дълбоко въздух.
Отвори вратата и Конър я последва. Топлината на стаята беше приятна. Миришеше на прясно изпечен царевичен хляб, на фасул и шунка. Конър затвори врата и се облегна на стената. Наблюдаваше как Сари оставя купата, след това развива шала от главата си и къдриците й се разпиляват по раменете. Сари свали и палтото си и го закачи зад вратата, след това отиде до печката и взе порцелановия чайник, който винаги беше пълен с горещо кафе.
Конър разкопча палтото си и свали шапката. Беше му приятно да усеща Сари близо до себе си. Беше толкова нежна — дори начинът, по който наливаше кафето, му доставяше удоволствие. Главата й беше леко наклонена и откриваше прекрасната й шия. После го погледна и страните й пламнаха.
— Защо ме гледаш така?
— Просто те гледам.
— Но защо?
— Защото си много красива, Сари!
Взе чашата и седна на стола до масата. След това протегна ръка и я прегърна през кръста. Привлече я към себе си и се сгуши в нея — ухаеше на студ и кафе.
— Липсваше ми през последните дни, любов моя!
Сари сложи ръце на гърдите му и се наведе към него.
— Ти също ми липсваше — каза тя, но в гласа й прозвучаха нотки на безпокойство.
Конър се смяташе за добър познавач на душите на хората и това не му убягна.
— Какво има, Сари? Какво те тревожи? — попита нежно той.
Сари го погледна невинно.
— Няма нищо.
— Не ме лъжи, Сари! Толкова дни наред не ме поглеждаш и отбягваш очите ми. Какво има, Сари? Да не съм сгрешил в нещо? Кажи ми, моля те!
Тя наведе глава и промълви:
— Не, не, няма нищо! Всичко е наред!
— Тогава защо изглеждаш така?
Сари се дръпна назад, разпери ръцете си и се обърна към печката.
— Просто… няма нищо.
Конър се разтревожи.
— Мислех си за Коледа, за танците. Това е всичко. Нямам… какво да облека.
Конър си спомни за плата, който извади от шкафа й и го даде на Чарлз, за да го занесе на мисис Ландърс, когато тръгна за Удроу във виелицата. Мисис Ландърс можела да я ушие, поне така каза Чарлз, когато Конър му обясни какво точно харесва Сари, но роклята вее още не беше готова и сигурно нямаше да стане за празненството.