— И в най-обикновената рокля ти пак ще бъдеш красива, мила — опита се да я успокои Конър. — Но не това те тревожи, нали?
Сари го погледна през рамо. Страните й още горяха. Гледаше го развълнувана и притеснена.
— Ето това е — каза Сари, като че ли искаше да се защити от нещо, после пристъпи към него, хвана ръцете му, наведе се и го целуна по устните нежно и силно.
— Липсваше ми… — прошепна тя.
Конър се усмихна. Прегърна я и я притисна до себе си, говорейки близо до устните й.
— Каквото и да облечеш, ти ще бъдеш най-красива!
Сари се усмихна.
— С рокля от памук?
— Е, аз ще имам камара кифлички пред себе си и няма да те гледам — подразни я той.
— Значи кифлички, така ли? — закачаше се Сари и отново го целуна. — И цигулар, който да ти припява нежно?
— Няма ли да има валс?
— Надявам се, проповедникът да му забрани, защото това е дяволски танц, а и не е на мода вече — каза Сари през смях.
— Е, да, едно невинно момиче би могло да се замае от валса и да попадне право в лапите на греха. Само едно докосване и край — Конър потръпна и се разсмя.
Сари също се засмя. Гласът й беше нежен и звънлив.
— Надявам се, че всичките тези години в енорията са те променили и без съмнение ще отидеш в Рая. Един танц не бива да те отклонява от правия път.
— Аз през цялото време се опитвам да не вървя по правия път.
Сари сложи пръст на устните му.
— Мисля, че окончателно се провали и няма връщане назад.
— За мен Раят е тук, Сари, тук, където си ти.
Беше сериозен. Сари се дръпна назад и извърна очи от него. Лицето й помръкна. Конър още повече се разтревожи. Приближи се до нея. Отчаянието й се предаде и на него. Страхуваше се, че са се отчуждили и няма да може да я върне при себе си. Хвана ръката й и сключи пръсти около китката й — беше малка и нежна, с почти прозрачна кожа.
— Сари, любов моя, трябва да поговорим!
Отначало помисли, че тя ще откаже, че ще се дръпне и ще избяга, но Сари не помръдна. Вгледа се в очите му, като че ли търсеше нещо, и каза:
— Да, знам.
След това се притисна към него. Конър я прегърне отново и се вгледа в очите й — в тях имаше страх, не, не точно страх, а безнадеждност и самота.
— Само, моля те, не днес… Има някои неща… трябва да премисля всичко…
— Какви неща?
— Просто някои неща, Конър — каза Сари с разтревожен глас и нежно се усмихна. — Моля те, нека поговорим друг път.
Той кимна. Отговорът й не можа да го успокои. Мълчанието й правеше напрежението още по-осезаемо и това го плашеше. Той погледна към нея, без да я вижда — пред очите му бяха хартиите по стената, здрача, който се спускаше навън и който обграждаше душата му. Изведнъж се почувства много самотен и тъжен, като че ли всичко му се изплъзваше, дори и Сари.
— Нещо не е наред — повтори той.
Сари отрече с глава.
— Върви да поправяш оградата — каза тя и се опита да се усмихне. — Отивай да се учиш да бъдеш фермер.
— Фермер, а? Мислиш ли, че от мене ще стане фермер?
— Не знам — отговори Сари. — А ще опиташ ли?
След това Сари се обърна с гръб, грабна престилката си от закачалката до печката и си я сложи. Конър остана така, без да помръдне. Въпросът й още звучеше в ушите му, а той нямаше сили да отговори. А и Сари не го попита повече — сигурно знаеше какъв отговор щеше да й даде.
Двадесета глава
Конър хвана юздите, за да ги стопли поне малко в ръцете си. Отиваха в града. Времето беше ужасно, не биха могли да изберат по-неподходящ момент за пътуване. Тази вечер беше коледният бал. Студът се просмукваше през палтото му. Още веднъж Конър провери топлите тухли на пода на файтона — бяха затрупани със слама и все още приятно грееха. Стопли ръцете си, пъхна ги в джобовете и погледна към къщата.
Вратата се отвори. Светлината се разля по снежната пътека като ярък килим и по него тръгна Сари. Беше прекрасна, въпреки че старото й палто висеше и приличаше по-скоро на преметнато одеяло, отколкото на дреха, а главата й беше увита с износения шал.
Тя го погледна и се усмихна, но не жизнерадостно, а вяло. Отново на лицето й беше изписано напрежение. Сари беше нервна и той го усети. Спомни си, че когато ходиха в града за първи път, тя изглеждаше по същия начин. Тревожеше я любопитството на хората там. Сигурно по същата причина сега изглеждаше още по-притеснена.
Усмихна й се нежно. Искаше да я увери, че всичко ще бъде наред, затова се почувства длъжен да я успокои:
— Не се тревожи, няма да се отделя от теб цялата вечер.
Сари го погледна малко учудено, а после извърна глава.