Чарлз се двоумеше дали да продължи, но все пак попита:
— И какво ще спечели, ако наистина ни лъже? Аз също се страхувам от преследвачите. Щях да бъда по-спокоен, ако имаше кой да защити поне тебе.
Сари се облегна на масата и взе ръката му:
— Имам кой да ме защити, чичо.
— Вече съм стар за такива работи, Сари.
— Не говори така.
— Аз съм само един старец. Това е истината — добави усмихнато Чарлз и потупа ръката й.
— Ти си всичко за мен и аз имам нужда само от теб. Повярвай ми, чичо, аз…
Някъде навън силно процвили кон и Сари замълча. Пусна ръката на чичо си и попита в недоумение:
— Марта в хамбара ли е?
— Да — отговори Чарлз, но нещо го безпокоеше и той етана и отиде до прозореца. — Има някой отвън. Ела!
Изведнъж се чу трясък и по пода се посипаха стъкла. Чарлз политна назад.
— Господи, чичо! — Сари допълзя до него.
— Загаси лампата — прошепна той. — Загаси я!
Сари отиде пълзешком до лампата, но в уплахата си я изпусна. Газта се разля по масата и тръгна към пода. Пламъкът плъзна със светкавична бързина. Сари свали кърпата си и започна да се бори с огъня. Един куршум просвистя покрай ръката й. Сари се дръпна назад и се взря в тъмнината. Нищо не виждаше. Чуваше само потропването на конски копита.
— Залегни! — викна Чарлз.
Сари се просна до чичо си.
— Сигурно е някой от бандата на Моли — прошепна той. — Рорк беше прав.
— Защо пък точно някой от бандата?
— Мисля, че Майкъл има пръст в тази работа — добави Чарлз.
— Как можа да си го помислиш!
Сари обаче съвсем не бе толкова уверена. Отвън долитаха мъжки гласове. Единият беше същият като на Майкъл. Какво завръщане! С изстрели в тъмнината! Ами ако не беше той? Той не би постъпил така! Да нарани собствената си сестра! Всъщност за Сари той не беше убиец. Тя не вярваше, че би посегнал на когото и да било. А толкова много грешеше. За всичко.
Чарлз пропълзя в мрака до вратата и посегна към резето. Сари се досети какво бе намислил и бързо каза:
— Не, няма да те изоставя!
— Върви! Трябва да се скриеш някъде! Те искат теб, а не мен.
— Няма да те изоставя!
— Тръгвай!
Отчаяният глас на чичо й прозвуча толкова чужд и непознат. Сари изтръпна от ужас. Но не можеше да го остави просто така! Не биваше да го изоставя!
Отвън се чуха стъпки. Някой приближаваше. Сари видя ужаса, който се изписа на лицето на Чарлз. Той я побутна да тръгва, но краката й не помръднаха. После с мъка се довлече до стъпалото и се втурна към килера, без да осъзнава къде отива. Когато вратата се отвори, тя едва успя да се пъхне зад чувалите с брашно. Заби нокти в тях и притихна. Сърцето й щеше да изскочи. Сари приведе главата си, колкото можеше по-надолу, и се помоли натрапниците да си отидат, без да им сторят зло.
Отново се чуха гласове. Сари се опита да се успокои. Познаваше всичките приятели на Майкъл, но знаеше колко отчаяни можеха да бъдат в действията си. Те щяха да я търсят навсякъде и нямаше да си тръгнат, докато не я открият. Всички истории, които бе чувала от Евън за тях, изплуваха в съзнанието й — побоища, убийства, бомби! Ужасяващо! Помнеше как се смееше Евън, докато разказваше с изражение на вманиачен убиец, който изпитва огромно удоволствие, когато си припомня ужаси, в които сам е участвал. Съпругът й знаеше, че тя изпитва отвращение, докато го слуша, и като че ли това го опияняваше още повече.
Някой ходеше нервно напред-назад. Къщата се тресеше. Спореха. От страх устата й пресъхна, нещо стегна гърлото й. Сари се опита да разпознае гласовете и да долови за какво говорят, но до нея долитаха само откъслечни звуци. Изведнъж всичко притихна. Настъпи тягостна тишина. Никакъв звук. Никакво движение. Чуваше само собственото си дишане.
Сари бавно се надигна. Ушите й бучаха от ужас и напрежение. Трябваше да изчака още малко. Сигурно не бяха отишли достатъчно далече, но не можеше да издържа повече. Трябваше да отиде при чичо си! Дали не е ранен? Ами ако лежеше мъртъв?! Сари отмести чувала. Нещо проскърца под краката й и тя спря.
— Отидоха си, мила.
Гласът на чичо й беше приглушен, като че ли идваше изпод земята. Сари се спусна към него. Чарлз беше все още на пода. Дишаше тежко.
— Чичо, чичо, добре ли си? Сари коленичи до него. — Чичо, моля те!
— Добре съм.
Гласът му беше странно тих. Той се опита да седне, но отново се строполи.
— Добре съм.
— Не, нещо не е наред — Сари се опита да скрие уплахата в гласа си, но не успя. — Какво ти сториха, чичо? Господи!
— О! — Чарлз се хвана здраво за ръката й и се надигна. — Само няколко удара. Не беше Майкъл, но… мисля, че бяха… неговите приятели…
Сари настани чичо си на стола. Чарлз пое дълбоко дъх. Сари се опита да намери в тъмнината лампата, но откри само това, което бе останало от нея. По пръстите й се полепиха стъкла, едно парченце се заби в кожата й, но Сари не му обърна внимание.