Конър протегна ръка, Сари сложи своята в неговата и тръгнаха към средата на залата. Танците започнаха. Цигулките свиреха весела и игрива мелодия, дамите придържаха роклите си, а кавалерите приклякваха около тях. Всички бяха усмихнати и щастливи.
— Имаш ли друга покана за танц или мога да те запазя за себе си през цялата вечер? — попита усмихнат Конър.
Сари се опита да отговори спокойно.
— А какво ще си помислят хората, ако танцувам само с тебе през цялата вечер? Ще провалиш всичките ми планове да срещна някой млад и красив фермер — вдовец. Позволявам ти да ми бъдеш партньор на първия танц.
Лицето на Конър помръкна и пръстите му стиснаха ръката й.
— Няма фермер, който да те заслужава! Губиш си времето! Ще танцуваш с мен! — отвърна малко грубо Конър и я дръпна към танцуващите двойки.
Дори не беше съблякъл палтото си. Сари чувстваше, че се задушава. Знаеше, че е добър танцьор, стъпваше плавно, но сега беше различен, като че ли не го беше грижа как танцува. Спомни си първия им танц в Тамагуа. Тогава й се струваше, че ще се стопи в прегръдката му; не усещаше земята под краката си; слушаше напевния му глас, а ръцете му нежно я прегръщаха. Евън никога не беше танцувал с нея, но тогава се появи Джейми О’Брайън. Той не се притесняваше от скандалното си поведение и точно това предизвикателство я беше накарало да се влюби в него. Този спомен дори сега малко я успокои и Сари се отпусна в ръцете на Конър и се усмихна. Реши повече да не мисли за Майкъл, хвана полите си и се впусна буйно в танца. Не биваше да позволява на когото и да било да развали хубавата й вечер. Сари знаеше, че връзката им няма бъдеще, но какво значение имаше това сега? Важното беше, че тази вечер са заедно, че са един до друг и всичко едва започваше.
Когато цигуларите забавиха темпото, Сари приклекна, погледна Конър в очите и нежно му се усмихна. Ръката му помръдна на гърба й и леко я притисна. Сари усещаше тялото му до своето. Вгледа се в очите му Конър беше свел глава, очите му бяха напрегнати, лице то сериозно.
— Какво има, Конър? Да не съм те настъпила — попита през смях Сари.
— Не, защо? — все още сериозен отговори Конър.
— Прекалено сериозен си, чак ме е страх.
— Извини ме, мисля, че изгубих настроението си за тази вечер — въздъхна Конър. Сложи ръцете си на кръста й и отново я притисна към себе си. Тя ухаеше толкова приятно на свежест и любов!
— Предполагам, че мога да ти простя. Трябва само да ми кажеш истинската причина за твоите тревоги.
Той я погледна в очите и попита:
— Наистина ли искаш да узнаеш причината, Сари?
Стомахът й отново се сви, а сърцето й замря. Начинът, по който я гледаше, гласът му, сериозното изражение на лицето му, напрегнатото дишане — всичко подсказваше, че той знае за Майкъл. Беше разбрал. Не е била достатъчно предпазлива. Всеки път, когато е преминавала през двора, за да занесе храна на брат си, той я е наблюдавал. Та нали беше таен агент, нали това му беше работата! Разбира се, че я е разкрил, само дето не е казал нищо, чакал е тя да му го съобщи!
Улисана в мислите си Сари не забеляза, че Конър я водеше към задната врата. Хората стояха около отрупаната с лакомства маса, разговаряха и се смееха, но когато Сари и Конър минаха покрай тях, те ги погледнаха изненадани и се отдръпнаха настрани. Сари беше останала почти без дъх, когато Уил Шмахер отвори вратата пред нея и Конър я дръпна навън. Студът проникна през роклята й, но тя беше толкова паникьосана, че нямаше време да мисли за това. Единственото, което се въртеше в главата й, бе мисълта, че само след няколко минути всички в града щяха да говорят за това как Конър я е извел навън, как тя е била в обятията му и какво ли още не. Толкова изобретателни бяха жените в този град…
Преди да успее да каже на Конър какво мисли, той я притисна към стената и я прикри с тялото си от студа. Беше сложил ръцете си на кръста й. Дъхът му беше топъл и нежен. Сари така се замая, че не можа да каже и дума. Вятърът рошеше косите й. Луната всеки момент щеше да изчезне зад облаците. Прехвърчаха снежинки.
— Сари! — прошепна Конър, но изведнъж се изсмя тихичко, после извърна глава.
Сари стана още по-озадачена. Досега никога не го беше виждала такъв. Миг след това Конър стана сериозен и я погледна в очите.
— Сари, мислех си за нас.
Глупаво беше, че толкова обикновени думи разтупаха сърцето й. Необяснима радост обземаше душата й, въпреки че знаеше, че е прекалено рано. Опита се да бъде сериозна.
— И какво реши, докато мислеше?
— Реших… Господи! — думите му едва се чуваха, но Конър като че ли бързаше да ги изрече, преди вятърът да ги е отнесъл някъде далеч. Сари търпеливо чакаше и мълчеше. Конър наведе главата си към нея и опря челото си в рамото й. Ръцете му я притиснаха още по-силно.