— Реших, че трябва да ти кажа истината — рече най-сетне той.
Думите му пронизаха сърцето й, причинявайки й ужасна болка. Дъхът й спря. Страхът, който през цялата вечер разкъсваше душата й, отново я обсеби.
— Истината? — повтори Сари, без да чува гласа си.
Конър кимна и въздъхна.
— Ти беше права, като не ми повярва, че съм се върнал заради теб — започна бавно той.
— Ами нападението — прекъсна го Сари. Всичките й подозрения започваха да придобиват нови очертания. — Нали имаше нападение!
— Беше предварително планирано.
Сари едва успя да си поеме дъх. Сърцето й се сви от болка.
— Искаш да кажеш, че…
Конър кимна.
— Аз ги наех. Исках да те изплаша, за да ми позволиш да остана в къщата ти. — Конър още по-силно притисна ръцете си около кръста й, като че ли се страхуваше, че всеки момент Сари може да избяга. — Те обаче малко са прекалили, бяха предупредени да не нараняват никого.
— Но те нараниха Onkle!
— Съжалявам. Не можеш да си представиш колко много съжалявам.
Сари чувстваше, че всеки момент ще рухне на земята. Обзе я неизмерим ужас. Опита се да намери очите му в тъмнината, но лицето му беше в сянка. Чуваше само отчаяния му глас.
— Върнах се заради Майкъл, Сари. Реших, че той ще се опита да се свърже с теб и аз исках да съм във фермата, когато се завърне. От агенцията разбрахме, че е на път за Колорадо. Мислех, че ще мога да открия писмо или бележка, която да ми подскаже нещо за него.
— И намери ли нещо? — попита го Сари, а пръстите й се свиха в юмруци.
Конър отново въздъхна и след кратко мълчание продължи:
— Не.
— Мислиш ли, че крия нещо от теб? Мислиш ли, че те лъжа и не ти казвам истината?
— Да, Сари.
Точно тези думи взривиха сърцето й.
— Чуй ме, Сари, мога да ти кажа със сигурност, че само допреди месец аз въобще не те познавах. Повярвай ми! Тези неща никога не можеш да ги планираш, поне аз не мога. Дори не бях сигурен, че онова, което чувствах към теб в Тамагуа и което знаех за теб, е било истина, а не измислица. Не можех да реша дали съм изпитвал към тебе истински чувства, или съм си ги въобразил. Господи, понякога… — Конър търсеше точните думи. — Понякога всеки човек започва да се колебае, дали постъпва правилно, или греши. Толкова лесно е да се заблудиш…
— Аз не съм те лъгала — каза бавно Сари.
— Не съм сигурен, Сари. Ти предупреди Майкъл в Тамагуа. Не съм го забравил.
— Защото е убил баща ти.
— Да.
— И заради това ли те изпрати Пинкертън обратно? Заради баща ти?
— Не ме е изпратил Пинкертън.
Сари беше толкова изненадана, че остана така, без да мигне дори.
— Не те е изпратила агенцията?!
Конър кимна.
— Не, Сари. Аз съм в отпуск. Агенцията има изградена политика, според законите на която вендетата е забранена. Уилям Пинкертън знае какво изпитвам към Майкъл, но не ме е пратил тук. Той въобще не подозира, че съм тук. Предупреди ме да не идвам, но аз не го послушах. — Конър замълча, като че ли искаше да даде възможност на Сари да каже нещо, но тя също мълчеше. — Не можах да го преживея, Сари. Майкъл уби баща ми. Трябва да ме разбереш. Аз сам реших да дойда. Подозирах, че ще се свърже с теб и мислех, че му помагаш, затова реших да се върна и да те накарам да ми повярваш отново.
— Значи си дошъл тук, за да се възползваш от мен? — прекъсна го Сари.
Толкова потресена беше, че едва говореше. Защо всичките й подозрения се оказаха верни? Точно това ли трябваше да се случи след една година? Затова ли я беше напуснал тогава? А тя го беше чакала да се върне. При нея. Заради нея. Трябваше ли да минат толкова месеци, за да разбере, че отново е излъгана? Колко дни и нощи се беше надявала? Отново ли трябваше да го мрази?
— Съжалявам! Не мога да ти кажа колко много съжалявам — нежният му шепот я стресна и прекъсна мислите и. — Сгреших, Сари. Аз те обичам и заради теб съм готов на всичко. Ако искаш, дори ще стана фермер. Готов съм да живея в тази пустош, само и само да съм до теб. Ще напусна агенцията на Пинкертън. Само ми кажи, че и ти ме обичаш! Просто ми кажи! Сгреших, Сари! Аз те обичам!
Сари го гледаше изумена, чуваше думите му, за които беше мечтала толкова много, но те не звучаха така, както тя би искала. Конър казваше истината. В гласа му имаше надежда, че тя би могла да му прости и да предпочете любовта му, да забрави лъжите. Но защо й се струваше всичко толкова далечно?
— Конър — бавно започна тя, — а какво ще стане О’Майкъл?
Конър мълчеше.
— Ако Майкъл се появи отново, ще тръгнеш ли да го преследваш, за да си отмъстиш?
Конър мълчеше. Той не можеше да й отговори. Сари продължаваше да го гледа в очакване.