— Защо тази злоба в гласа ти, Рорк? Можем да бъдем приятели! Както някога… — Майкъл разпери ръце и се изсмя злобно. — Толкова ми липсват твоите истории. Защо не разкажеш някоя?
— Истории? — вдигна вежди Конър. — Ще ти разкажа една история, приятелю. Историята на един свещеник, който никога през живота си не е наранявал никого, добър човек, който умря в дома си, взривен от бомба.
— Горкият — каза Майкъл с престорена тъга. — Тъжна история. Но аз знам още по-тъжна, за един мъж, който предал приятелите си и всички те увиснали на бесилото. Един свещеник срещу деветнадесет мъже.
Конър присви очи. Майкъл се засмя отново. Белите му зъби проблеснаха в тъмнината.
— Ние искаме теб, Рорк! Но ти се инатиш! Инатиш се, защото искаш да умреш!
Конър затаи дъх. Спомни си деня, когато бандата на Моли организира обир в Шенандоа, на гарата, за да могат да го заловят. Той успя да им се измъкне и взе дилижанс, където прекара цялата нощ с револвер в ръка.
— Онази курва го защитава — извика Тими и изруга.
Сари затаи дъх. Майкъл се обърна рязко и извика:
— Затваряй си устата, Тими! Не забравяй, че тя ми е сестра!
Конър мълчеше и чакаше. Напрежението се усилваше, но заедно с него и гневът му.
— Остави я, Рорк — каза Майкъл и кимна към сестра си, — тя не знае нищо. Аз сам взех решение. Тя ще бъде щастлива, ако аз изчезна и повече никога не се появя пред очите й.
Колко странно, помисли си Конър. Дали въобще можеше да му вярва?
— Каквото и да те е накарало да се въртиш около сестра ми, Рорк, помисли дали си струва да я жертваш. Всеки миг, когато си до нея, животът й е в опасност.
Конър се обърна към Сари и погледът му стана по-дружелюбен, но само за секунди. В това време Майкъл й каза нещо, което той не чу — може би се извиняваше за нещо, но точно за какво, не му стана ясно. След това Майкъл кимна към Тими и пристъпи към Конър.
— Той мисли, че тя ни е предала. Не ми вярва. Той иска нея, Рорк! — гласът му стана приглушен. — Иска я мъртва, Рорк, а тебе те мрази толкова много, колкото и аз самият. Мога да я предпазя, защото Тими ме обича като роден брат, какъвто винаги е искал да има. Той ще ме послуша и няма да й направи нищо. Тя е моя сестра. Но не мога да обещая същото и за теб. Ако си с нея… — Майкъл потрепери и се изсмя злобно. — Той може да убие два заека с един куршум, разбираш ли какво ти казвам, друже?
Конър разбираше. Животът на Сари беше в опасност, докато той е наблизо и ще продължи да бъде застрашен, ако той остане при нея. Сърцето му се сви, дъхът му спря, като че ли някой заби юмрука си в стомаха му. По-силна бе само болката, която почувства, когато разбра, че Сари го лъже. Тогава празнотата в душата му беше непоносима. „Отдавна съм прекъснала всякакви отношения с Майкъл“, така му беше казала Сари. И сега чуваше думите й. Те отекваха в ушите му и пронизваха сърцето му. Защо трябваше да му казва тези лъжи? Защо трябваше да го наранява толкова много? Сега брат й беше тук, стоеше пред него, смееше се с онази отвратителна усмивка и го заплашваше, а само преди няколко часа Сари беше в обятията му, чувстваше ръцете й, тялото и… Защо трябваше Майкъл да ги разделя?
Едва сега Конър разбра защо се беше държала така с него Сари. През последните дни тя избягваше погледите му, извръщаше глава, когато той се приближаваше към нея, стараеше се да не остава насаме с него. Всичко е било заради Майкъл, а той, глупакът, се упрекваше, че я мами, че не я обича достатъчно, че не и се доверява. Къде е гледал през всичкото това време? Защо не е разбрал, че тя не защитава него, а брат си? Защо въпреки това той продължаваше да я обича? Защо?
Спомни си отново разговора им до стената на Грейди Хол. Лунната светлина се отразяваше в очите й, те бяха тъжни и самотни. Сега разбра, че се е лъгал — тя не е страдала за него. Всичко е било още една измама.
Трябваше да издържи! Трябваше да бъде твърд! Но все още чуваше думите й: „Никога нима да го забравиш, Конър. През цялото време ще мислиш само за това и няма да можеш да намериш покой.“
Конър погледна Майкъл Дойл. Да, това беше самата истина — нямаше да може да се примири, нямаше да може да го забрави. Сари беше права. Никога нямаше да намери покой за душата си, но можеше поне да се опита да живее с мисълта, че Майкъл Дойл е жив. Баща му беше мъртъв и нищо не можеше да го върне. Убиецът му сега стоеше пред него, смееше се злобно, тържествуваше, очите му бяха пълни със злоба. Конър знаеше, че единствено смъртта на Майкъл Дойл можеше да компенсира празнотата в душата му, да го накара да изпълни дълга си и обещанието, което беше дал пред себе си и пред смъртния одър на баща си… но цената беше прекалено висока. Ако трябваше да плати със собствения си живот, не би се поколебал нито за миг, но сега беше друго, друг живот зависеше от решението му. Защо Сари го беше лъгала? Защо не му беше казала за Майкъл? Защо не му се довери? Защо?