Конър вдигна пушката си и се прицели в челото на Майкъл.
— Искам те мъртъв, Майкъл! — процеди той през зъби. — Нищо друго не ме интересува! Искам те мъртъв! Това е единственото ми желание!
Но Конър не натисна спусъка.
Майкъл се смееше. Обърна се с гръб към него и продължаваше да се смее. Смехът ехтеше в нощта. Той се качи на коня си и погледна през рамо.
— Сбогом, приятелю! Ще се срещнем следващия път само ти и аз! Тогава ще си уредим сметките!
Конър продължаваше да стои, без да може да помръдне. Стоеше и гледаше — мъжът, който бе убил неговия баща, се отдалечаваше и тъмнината го поглъщаше. Двамата му спътника го следваха.
Конър свали пушката и ръката му падна като отсечена.
„Никога няма да го забравиш, Конър. През цялото време ще мислиш само за това и няма да можеш да намериш покой.“
Думите й продължаваха да звучат и Конър изруга. Не можеше да убие Майкъл пред очите й, въпреки че тя го беше излъгала. Защо?
Сари мълчаливо изчакваше Конър да каже нещо. Нощта ги държеше в тъмната си прегръдка мълчаливи и чужди. Конър стоеше, без да помръдва, загледан в посоката, в която тръгна брат й. Стоеше изправен, едва дишаше, болката разкъсваше сърцето и душата му.
Сари все още стоеше до къщичката, опряла ръце на стената. Беше премръзнала. Гневът се усещаше навсякъде, витаеше във въздуха и това още повече я плашеше. Искаше да отиде при Конър, да вземе ръцете му и да му каже цялата истина, да го помоли да се промени, да го помоли да не преследва брат й. Искаше да изкрещи, че все още го обича, че никога не е преставала да го обича, но дали щеше да й повярва!
Едва ли… Сигурно никога повече нямаше да й вярва!
Сари стоеше и чакаше. След миг Конър извърна очи и я погледна студено, гневно. Това й причини такава болка, че тя се разтрепери. Дори зимният вятър беше по-топъл от неговия поглед.
— От колко време Майкъл е тук?
— От няколко дни.
— В къщичката ли беше през цялото време?
Сари прехапа устни.
— Той беше болен, Конър… имаше треска… не можех да го оставя да умре. — Сари вдигна глава и го погледна в очите. — Той е част от моето семейство, Конър! Той е мой брат!
— Той е убиец!
— Ти също си убиец!
Конър изтръпна. Думите й го пронизаха. Той стисна устни и ръцете му се свиха в юмруци.
— Ти ме излъга, Сари!
Сари се усмихна тъжно и каза:
— И двамата лъжехме. Ти дойде, за да го убиеш. Аз го защитих. Можеш ли да си представиш, че ще го тикна в ръцете ти?
— Той е нарушил закона.
— А ти щеше ли да го арестуваш и да го предадеш из шерифа? Щеше ли да оставиш съдът да реши съдбата му?
Конър не отговори.
— Мисля, че нямаше да постъпиш така, Конър. Ти искаше да го убиеш. Ти щеше да убиеш брат ми, Конър! Само преди няколко часа ти ми каза, че ако те обичам, ще се откажеш от отмъщението и ще оставиш Майкъл жив.
— Това беше преди няколко часа — отговори тихо Конър. — Но ти не се съгласи на тази сделка!
Мразеше гласа му, мразеше, когато говореше така. Беше толкова чужд и далечен. Мразеше начина, по който я гледаше — злоба и гняв проблясваха в очите му и дори тъмнината не можеше да ги скрие. Защо й причиняваше още по-голяма болка?
Сари извърна очи от него.
— От колко време ме лъжеш, Сари? Откога? Откакто се срещнахме в Тамагуа?
— Цяла година не съм виждала брат си — отговори Сари. — За това не съм те излъгала. Преди четири дни той дойде тук. Не мога да променя миналото, Конър. Не мога да избягам от Майкъл и не мога да върна баща ти. Не мога да променя факта, че той е мой брат. Не мога да преодолея страха и за теб, и за него. Не мога да разбера омразата ви. Не искам да бъда част от всичко това.
— За съжаление си, любов моя — каза Конър, но в гласа му имаше сарказъм и Сари отново се разтрепери. — Ти ме излъга, Сари!
— Точно ти ли ще ми говориш за лъжи, Джейми О’Брайън?
— Това ми е работата. Аз бях изпратен в Тамагуа.
— Може би, но онези, които умряха, бяха мои близки приятели! Те също имаха семейства. Някои имаха дори деца. А аз… аз се влюбих в мъж, когото смятах за честен и доблестен. Замислял ли си се някога как се чувствах, когато разбрах, че не си този, за когото се представяш? Мислил ли си колко болка ми причини твоята лъжа?
Конър се изсмя. Жестоко.
— По същия начин, по който се чувствам аз сега.
— Така ли смяташ? — Сари се преви от безсилие, но успя да пристъпи към него, да го погледне в очите и да попита: — Знаеш ли как да обичаш, Конър? Знаеш ли какво е любов? Изпитвал ли си някога това чувство?