Конър се шмугна вътре. Шумът и пушекът едва не го задушиха. Главата го заболя. Той огледа масите. Повечето мъже играеха на карти. Видя и Девлин. Беше седнал в ъгъла на една малка масичка. Насочи се към него.
— Рорк… — Питър Девлин кимна и сивата му коса се разпиля по челото. Протегна ръка и подкани Конър да се присъедини към него. — Нещо за пиене?
Конър отказа и отвърна глава — не искаше Девлин да разбере по погледа му как се чувства.
— Оценявам жеста ти, че се реши да дойдеш — подсмръкна Девлин, отпи една глътка и очите му се спряха на Конър. — Никой не знаеше къде си.
— Нали съм в отпуск — каза бавно Конър. Девлин се разсмя.
— Но все още работиш за агенцията. Уилям ни разпитваше. Безпокои се за теб.
— Всичко е наред.
— Така ли? — учуди се Девлин и повдигна въпросително вежди. После се наведе към него и каза: — Знаехме, че си в Колорадо. Няколко от нашите момчета отдавна са по петите на Майкъл Дойл. Уилям се страхуваше да не си навлечеш беля.
— Не се притеснявай за това — промърмори Конър. — Никой в агенцията не иска да си цапа ръцете с него.
— Виж, Конър, ние сме доста различни, но аз винаги съм се възхищавал на начина, по който си вършиш работата. Нашата професия е мръсна. Не позволявай да те увлече до такава степен, че да почнеш да се възхищаваш от това, което правиш! Дойл трябва да отиде в затвора. Остави на нас да се справим с него. Недей да бъдеш роб на отмъщението. Все пак ние не сме банда злодеи.
— По-кротко, Девлин! Не се прави на глупак.
Девлин почервеня, но се опита да се овладее и продължи:
— Ти разбираш какво ти казвам. Ние сме се клели да бъдем справедливи. Остави Дойл на нас. Върви при онази хубавица и се…
— Остави Сари! Не я намесвай!
— Добре, добре — Девлин вдигна ръка, като че ли искаше да го увери в искреността си. После се облегна на стола и въздъхна. — Добре, ще се опитам да ти помогна по някакъв начин.
— Можеш да кажеш на Уилям, че си свършил всичко сам. Сега, ако нямаш нищо против…
— Седни, Рорк! — настоя Девлин. — Казах ти вече — Дойл е в Денвър.
— Видях го. Той е с Тими и Шон — отговори бързо Конър.
— Значи си ги видял и тримата?
— Да, в Удроу.
— Господи! — Девлин стисна чашата и отпи нервно няколко глътки. — По дяволите! Закъсняхме!
— Закъсняхме? — намръщи се Конър. — За какво, по дяволите, говориш? Какво означава това?
Трябваше да ми телеграфираш, Рорк! Трябваше да ми съобщиш, че си го видял, преди да дойдеш тук, разбираш ли?
— И каква е разликата?
— Огромна! — Девлин облиза устни. — Не можеш да си представиш колко огромна. Господи, Рорк! Вчера получих телеграма от Уилям. Преди два дни Тими е изпратил съобщение обратно в Тамагуа.
Конър се приведе, гърбът му се схвана. Ужасът го притисна като желязо.
— В Тамагуа?
Девлин кимна.
— Било е кратко съобщение. „Ще се погрижим за всичко“.
— За какво ще се погрижат?
— Смятаме, че това е отговорът на телеграмата, която им беше изпратена преди около седмица — Девлин пое дълбоко въздух. Изглеждаше загрижен за Конър и точно това го изненада. — Те са те следили още от Чикаго, Конър! Знаели са, че си при Сари Травърс. Животът й е в опасност, тя е белязана за жертва, също както и ти.
Лицето му се вцепени. Кръвта се вледени във вените му. Белязана?! Нали точно това беше казал на Сари, нали точно в това искаше да я увери през цялото време, докато беше при нея. Тази беше причината, която го беше отвела във фермата, само че си я беше измислил сам, за да я изплаши до смърт. Но тогава какво означаваха думите на Майкъл онази нощ: „Той иска нея, Рорк! Иска я мъртва!“
Това не беше просто омразата на един мъж към друг, това не беше ненавист към нея, това беше заплаха. Предупреждение за убийство!
— Господи! — промълви Конър и скочи на крака. — Връщам се обратно! Телеграфирай на Уилям. Кажи му да изпрати още някой. Имам нужда от помощ. Трябва да й помогна, по дяволите! Разбираш ли?
— Конър…
— Просто направи, каквото ти казвам!
Конър изчака, докато Девлин кимне, обърна се и се втурна към тълпата, за да си пробие път към изхода. Излезе на улицата. Сари беше в опасност! Трябваше да го разбере още там! Защо не прозря истинската причина, поради която Майкъл се беше върнал в Колорадо? Защо не се досети, след като видя и другите с него? Защо, по дяволите, не тръгна след тях?