Беше заслепен от недоверието на Сари към него. Беше се поддал на чувствата си, без да обърне внимание на фактите. Сари го беше наранила и това му попречи да осъзнае грешката си. Цели две години в Тамагуа Конър непрекъснато я мамеше. Цели две години делеше леглото си с нея и се преструваше за такъв, какъвто не е. Цели две години я използваше, без да има намерение да остава при нея. Затова и тя не му повярва. Беше си заслужил недоверието и.
Това още повече го разстрои. Ледени тръпки преминаха по тялото му. Лъжец и измамник! На това го беше научил Уилям Пинкертън. Беше усвоил доста добре тези пороци. „Целта оправдава средствата.“ Той повярва на тези думи. Но сега…
Сега мислеше за жената с красивите тъмни очи и нищо не можеше да го спре или да го разколебае. Не можеше да позволи тя да умре.
Влакът изсвири. Нямаше никакво време. Затича се с всички сили. Трябваше да успее.
Сари вдигна ведрото с мляко. Ръцете й отмаляха. Гърбът я болеше. Излезе от плевнята и студът я грабна в ледената си прегръдка. Небето беше навъсено. Отново щеше да завали сняг. Само мисълта, че ще трябва отново да изчисти пътеките, я умори. Не можа да се наспи миналата нощ и всичко й тежеше до смърт. Събуди се призори. Загледа се в хоризонта. Оттам се носеше тропот на копита. Конър. Отиваше си.
Сари затвори очи, за да спре сълзите си. Не знаеше чия беше вината за случилото се — нейна или на Конър. Трябваше да му каже истината, но нямаше достатъчно смелост. Душата й копнееше за него. Студената нощ и бледата светлина на луната й изглеждаха злокобни. Искаше само да чува гласа му и да го вижда до себе си. Нищо повече.
Докато стояха вкъщи през онази виелица, Конър я беше попитал дали има планове за бъдещето, дали иска да има семейство и деца. Би било ужасна лъжа, ако кажеше, че не иска. Нали точно за това мечтаеше непрекъснато. Само това искаше — съпруг, който да я обича, деца, които да играят на двора и да огласят със силни викове околността. Толкова пъти си беше представяла тази картина, дори чу ваше гласовете им, усещаше миризмата на кафе и тихия им шепот, докато се боричкат, и строгия глас на баща им, който ги усмирява. Гласът на Конър…
Но това, което Сари искаше, Конър не беше в състояние да й даде. Не можеше да й предложи любов, защото не знаеше какво означава това чувство. Той никога не би повярвал достатъчно на някого, за да го заобича. Беше й жал за него, но много повече съжаляваше себе си. Обичаше го и това, че не й вярваше, предизвикваше непоносима болка в сърцето й. Но имаше още нещо, което терзаеше душата й — тя също не можа да му повярва.
Чичо й беше в градината. Вървеше бавно с ръце на гърба. Колко жалко, че го нямаше Конър да му помогне. Чарлз отдавна беше минал годините, когато можеше да се труди неуморно. С всеки изминат ден работата му се струваше все по-непосилна. Младостта му беше отминала в Пенсилвания, а заедно с нея и силите му. Трябваше му помощ, нуждаеше се от някой по-млад и по-силен от него, за да овладее земята. Равнината не прощаваше на слабите.
Сари се запъти към него. Млякото се разливаше по полата й, но тя не обърна внимание.
— Добре ли си?
Чарлз се усмихна леко и кимна.
— Ja, Nichte, не се тревожи.
— Не мога с нищо да ти помогна и това още повече ме тревожи — каза Сари и взе ръката му. — Ела вътре. Ще ти направя компрес. Не е необходимо да работиш цял ден.
Чарлз бавно издърпа ръката си и се усмихна.
— Винаги трябва да се работи, мила. Я погледни какви облаци се задават. Няма да свърша оградата, ако завали сняг.
— Тогава да наемем някой да ти помогне.
— Не можем да си го позволим, Сарилин.
— Може би Джон Греъм…
— О, Сарилин, той си има достатъчно работа каза Чарлз и потупа ръката й нежно. — Аз съм добре, уверя вам те. Само съм малко гладен. Не бих отказал един топъл обяд.
Сари се изчерви.
— Извинявай, съвсем забравих за това. Нещо съм разсеяна днес.
— Виждам — усмихна се отново Чарлз.
— Просто…
— Рорк си отиде — продължи вместо нея Чарлз и въздъхна. — Все се надявах, че всичко ще се оправи. Мислех си, че ще свърши по друг начин. Отдавна не съм бил на сватба.
Думите на чичо й отново я натъжиха.
— Няма да има сватба, Onkle — отговори бавно Сари.
Чарлз кимна.
— Той ще съжалява, мила, обещавам ти. Много сили изисква вътрешната борба на един мъж. Просто Рорк все още не е осъзнал колко много те обича, но ще разбере и ще се върне. Ще видиш!
— Само ме успокояваш.
— Ja, така е. Сега имаш поне мен.
Сари се усмихна, но я заболя.
Бяха почти стигнали къщата, когато се чу тропот. Сърцето й подскочи и лудо заби. Помисли си, че Конър се връща, но когато се обърна, видя три коня, които пресичаха равнината и се движеха право към тях. Разочарованието отново обсеби душата й и тя се облегна на стената.