— Кой може да е? — попита Чарлз и също се обърна. — Очакваш ли някого?
— Не.
Сари седна до ведрото с мляко и се загледа по посока на приближаващите се коне. Няколко секунди по-късно вече можеше да каже кои са ездачите — Тими Войл и Шон О’Малъри. Между тях беше брат й.
Сари изтръпна.
— Onkle, по-добре да влезеш вътре — посъветва тя чичо си.
Той се приближи към нея и попита, взирайки се в далечината:
— Кой идва?
— Майкъл.
Чарлз се намръщи.
— Мислех, че си го предупредила да не се връща повече.
— Предупредих го.
Конете вече бяха на двора. Ездачите спряха и слязоха. Сари погледна брат си. Беше сериозен и напрегнат. Тогава си спомни обещанието, което даде на Конър, преди да тръгне.
„Ще се срещнем следващия път само ти и аз! Тогава ще си уредим сметките, разбра ли!“
Сега, докато гледаше Майкъл, Сари осъзна, че времето за разплатата бе дошло.
— Здравей, момичето ми! — поздрави весело той и въпреки че гласът му беше приятен, видът му беше зловещ. Погледът му обходи всяка част на двора. — Здравей, Onkle!
— Не ме наричай Onkle! — ядоса се Чарлз. — Ти не си niein Neffe от много години.
Майкъл само се изсмя.
— Все още не ме харесваш, така ли, старче?
Смехът му беше ужасен, всяващ страх. Сари мразеше, когато Майкъл се държеше така. Тя хвана чичо си за ръката, като че ли искаше да го предупреди за нещо. После се обърна към Майкъл и каза:
— Не се карай с него! Поне не днес.
Чарлз се дръпна и пристъпи напред.
— Вече не си от нашето семейство — каза той и се изправи срещу Майкъл. — Сари също ти го каза, но ти явно си забравил. Сега ти го припомням. Ние не искаме да имаме нищо общо с теб. Не си добре дошъл тук. Моля те, върви си!
Шон О’Малъри пристъпи към Чарлз заплашително, но после лицето му се изкриви в ужасна усмивка.
— А ти защо не си тръгнеш, а? — изломоти той и се изплю. — Прибирай се, старче! Искаме само да знаем къде е Рорк.
— Той си отиде — отвърна Сари. — Замина рано тази сутрин.
Майкъл въздъхна.
— Сари, миличка, не ме лъжи! И без това едва удържам Тими да не направи някоя глупост, за която после да съжаляваш!
Сари погледна Тими Войд. Той я поглъщаше с очи, като че ли всеки момент ще смъкне кожата от тялото й. Тя се разтрепери и извърна глава, но вече беше твърде късно да прикрива ужаса и страха. Опита се да се успокои, но продължи да трепери.
— Не те лъжа — отговори Сари. — Замина за Денвър.
Тими пристъпи напред със стиснати зъби.
— Ако нямаш нищо против, само ще огледаме наоколо.
Чарлз застана пред Сари, като че ли искаше да я защити от нападките на Майкъл и го погледна строго.
— Махай се от земята ми! Ти си чужд за нас!
— Само ще огледаме, старче — засмя се злобно Майкъл. — Ако не го намерим, си тръгваме. Просто ни остани да си свършим работата!
— Искам да напуснете земята ми! Вървете си!
— Onkle, остави ги да огледат. Нямаме какво да крием — помоли го Сари.
— Тази земя не е тяхна, не ги искам тук — настоя Чарлз.
Тими отново се разсмя.
— Мисля, че грешиш, стари глупако. Цялата земя е наша и можем да правим, каквото си искаме, разбра ли! — закани се той — Няма да тръгна оттук, докато не огледаме навсякъде. Е, ти имаш избор. — Той пристъпи към Чарлз и го сграбчи за дрехите, извади пистолета си и го опря в гърдите му. — Навсякъде оставяме по един мъртвец. Защо да не направим така и тук? Какво ще кажеш?
Сари дръпна Чарлз за ръката и я стисна да мълчи.
— Вървете — каза тя на Тими и погледна Майкъл умолително. — Ти обеща, Майкъл!
Майкъл наведе глава, но изражението на лицето му не се промени. Той извади пистолета си и също го насочи към тях. Сари знаеше, че той трябва да се държи така пред Тими и Шон, за да му вярват и да разчитат на подкрепата му, по всичко това много я нарани.
— Хайде, момчета — подкани ги Майкъл. — Да си свършим работата. А вие двамата обърна се той към Сари и Чарлз, — влизайте вътре и не се показвайте повече, разбрахте ли!
— Дръж ги под око, Майк! — нареди Шон.
— Не се безпокой! Знам какво да правя — отговори Майкъл и насочи пистолета отново към Сари.
— Мислиш се за голям човек, Майкъл Дойл? Срамувам се, че си част от нашето семейство!
Майкъл присви очи. Повдигна пистолета си. Сари стисна ръката на Чарлз и го задърпа към къщи. Шон ритна вратата и тя се отвори с трясък.
— Запали лампата! — заповяда Тими, когато влязоха вътре, и Сари отиде право към масата.
Майкъл кимна и процеди през зъби:
— Сядайте! Няма да отнеме много време!