Чарлз отново се дръпна и Сари още повече се разтрепери.
— Моля те, Onkle, ела тук! — прошепна тя. — Не им създавай повече усложнения. Те ще си тръгнат, като видят, че го няма.
— Но няма да е скоро, мила — отвърна тъжно Чарлз.
Майкъл го стрелна с поглед.
— Седни, старче!
Чарлз най-накрая се подчини. Сари остави млякото и седна до него. Шон продължаваше да ходи из къщата, взирайки се навсякъде — събаряше столовете, риташе сандъците с дрехи. Вероятно си мислеше, че Конър се е скрил някъде. Тими се качи горе в спалнята й. Страхуваше се какво ли прави там. Сигурно гледаше под леглото й. Чу се падане на нещо тежко — Тими изхвърляше нещата й по пода. Сари все още трепереше. Затвори очи, стисна ръцете си в юмруци и се облегна на масата. Искаше й се вече да са си отишли.
— Я да видим какво е това — чу се гласът на Тими и той се показа на стълбите. Държеше в ръцете си една от нощниците й — тънка коприна с бродерия, останала от сватбата. Въобще не я обличаше. — Аха, много хубаво нещо — изломоти Тими и го показа на Майкъл.
Майкъл вдигна глава и се намръщи.
— Остави това, Тими! Не забравяй, че търсим Рорк!
— Помня — отговори той и се разсмя, но изведнъж лицето му се изкриви и той посочи към Сари. — Това ли обличаш за Рорк, а?
Сари почувства, че всеки момент ще припадне и се вкопчи в ръката на Чарлз.
— Няма нищо — каза чичо й. — Остави го!
— Остави я Тими! — предупреди го Майкъл.
— Хайде, Сари, кажи! Това ли беше облякла, когато се чукаше с него? — продължаваше Тими, без да обръща внимание на Майкъл.
Сари усети, че Чарлз се надига. Той се спусна напред и взе пушката си, която беше в ъгъла до прозореца. Зареди я бързо и я насочи към Тими.
Сари така и не разбра какво точно стана.
Майкъл скочи, изви се на една страна и нещо присветна в ръката му. Шон извика, после Сари изкрещя и се чу изстрел. Чарлз се завъртя и натисна спусъка. Пушката падна от ръцете му. Чарлз се строполи на пода.
— Той ме простреля! Господи, той ме простреля! Мръсното копеле ме застреля! — Майкъл крещеше като обезумял, а кръвта се стичаше между пръстите на ръката му.
Сари скочи и се спусна към чичо си.
— Onkle! — извика тя и хвана Чарлз за главата, но той не помръдна. — Господи! Господи! — крещеше Сари и се суетеше, без да осъзнава какво прави. Заслуша се дали диша.
— Onkle! Onkle, моля те… О, Господи!
Чарлз хриптеше.
— Той ме застреля! Той ме застреля! — скимтеше Майкъл.
— Ти го застреля! — извика Сари и вдигна глава. Лицето й бе бяло като платно, а очите й тъмнееха. Отново се наведе към чичо си и се опита да го отмести, но едва не падна до него. Никой в стаята не помръдна да й помогне. Тя коленичи и видя дупката от куршума на гърдите му — черна и грозна. Очите му бяха затворени, лицето — бледо, а от ъгълчето на устата му пълзеше тънка струйка кръв.
— О, Господи! — прошепна Сари и се притисна до чичо си. Вдигна главата му и го прегърна. Погледна тримата мъже. Зави й се свят. — Някой да извика доктор! Извикайте доктор, по дяволите!
— Сарилин… — едва промълви Чарлз. — Lieb… ling, къс… но е вече…
— Не! — извика Сари и сълзите й обляха бузите. Душата й бе обзета от неописуем ужас, а сърцето й се сви от болка. — Onkle, не! Моля те! Не е късно! Не си отивай! Опитай се да издържиш още малко, докато доведат лекар, моля те, Onkle! — После отново се обърна към Майкъл и извика: — Върви да доведеш лекар!
Устните на Майкъл потрепнаха, но тя не чу думите му.
— Успокой се, малката! — извика Шон.
— Той умира, Господи! Проклети да сте!
Чарлз трепна в ръцете й.
— Оби… чам… те, мила…
— Моля те, Господи, не позволявай да умре! Моля те, не позволявай да умре!
Беше прекалено късно. Дишането му се забави и Чарлз се отпусна в ръцете й. Последното, което той изрече, бе името на леля й Бърджис. Сари продължи да се моли пред безжизненото тяло на чичо си. Ръцете й бяха целите в кръв.
— Не… Не… — извика тя, но вече нищо не можеше да направи. Положи го бавно на пода и зарови лице в гърдите му. Не можеше да повярва, че вече го няма. Не искаше да повярва, че си е отишъл. Чарлз вече го нямаше. Нямаше го. Тя е сама. Нямаше си никого. Съвсем сама.
— Съжалявам, миличка — промълви Майкъл. — Не съм искал да го убивам.
Сари дори не го погледна.
— Не трябваше да вадиш оръжие срещу него!
— Стана случайно…
Сари вдигна глава и го прониза с поглед.
— Вече не си ми брат! — извика тя и се разрида още по-силно. — Не те искам тук! Не искам да те виждам повече! Махай се! Върви си! Никога не се връщай!
— Сари…
— Махай се!
Това бяха последните й думи. После Сари се обърна към Чарлз и отново го прегърна. Сълзите се стичаха по лицето й и премрежваха погледа й, но тя не вдигна ръка да ги избърше. Вратата зад нея се отвори. Някой стоеше там, но нищо не каза. После си тръгнаха.