— Проклет да е!
Бързо скочи, ритна завивките настрани и започна да ги тъпче с краката си.
Беше й казал, че ще се върне — само да посмее! Ще му покаже как се посреща нежелан гост! Ще изгори всичко, до което се е докосвал — такъв огън ще запали, че ще го видят на край света! И тогава ще се успокои. Ще види той коя е Сари Травърс!
Сари изхвърли завивките и отиде до гредата, на която висеше чантата му. Отвори капачето и всичко се изсипа на пода. Гледаше как падат принадлежностите му и я обземаше неизмерима радост. Чу се звук от счупено стъкло, но това още повече я развесели. Чувстваше се замаяна. Имаше обаче още нещо вътре. Надяваше се да е нещо ценно, много скъпо за него, нещо, което да й подскаже как би могла да го нарани още по-силно. Решението обаче не й достави онази радост, която очакваше, а на дъното нямаше нищо друго, освен слама. Сари стоеше на ръба на дъските, гледаше надолу към купчината вещи, одеяла и завивки и очакваше да почувства удовлетворение и задоволство.
Стана тъкмо обратното — почувства самота.
Затвори за миг очи, заслуша се в звуците, които изпълваха плевнята, чу собственото си дишане — тежко и забавено — и горчиво заплака.
После слезе по стълбите. Вещите на Конър покриваха целия мръсен под. Няколко ризи, чифт панталони, самобръсначка и кожена лента. Счупената бутилка ром й напомни толкова много за него, че дъхът й спря. Клекна до купчината, събра всичко на едно място и започна да го пъха обратно в чантата. Пръстите й напипаха нещо твърдо. Беше кожено портмоне. Намръщи се и го отвори бавно, като че ли се страхуваше от него. Видя снимката на някакъв мъж. Лицето му бе слабо, почти изпито, косата му беше разпиляна около лицето като ореол, беше леко усмихнат, като че ли напразно се е опитвал да застане сериозен. Беше целият облечен в черно, о малка бяла якичка на духовник. Свещеник. Сари се втренчи в снимката. Бащата на Конър Шон Рорк! Нежни черти, засмяно лице, добри очи — Сари почувства тъга, неимоверна мъка и съжаление, че е мъртъв. Беше загубил живота си по същата безсмислена причина, по която и чичо й. Стана й мъчно за Конър и за миг забрави гнева.
Спомни си, че го беше питала за миналото му, за детството. Тогава Конър й разказа с болка в очите за годините, преди да срещне баща си, а после с гордост си спомни времето, прекарано с Рорк. Беше й казал нещо много важно тогава и Сари все още го помнеше: „Не може да ти липсва нещо, което никога не си имал.“ Конър не е имал дом и семейство. Спомни си как й рая казваше историята си и болката, която се промъкваше в погледа му, когато говореше за майка си, колко сили му костваше, за да каже, че е била проститутка. Беше толкова тъжен и самотен…
Когато говореше за Шон Рорк, лицето му ставаше нежно и миловидно. Така умело разказваше, че Сари сякаш ставаше част от неговото трудно детство — изоставено дете, изгубено в големия град, гладуващо, прекалено болно, за да издържи на студа и прекалено слабо, за да потърси помощ. Дали се беше взирал в прозорците на чуждите хора, както тя самата беше правила? Дали си беше пожелавал да бъде част от нечие семейство, което разговаря и се смее около масата? Дали им беше завиждал за домашния уют? Дали си беше пожелавал любовта, която озарява лицата им, да сгрее и неговата душа?
Господи, колко ясно виждаше всичко това! Колко болезнено беше! Сари отново преглътна сълзите, които напираха в очите й. Тя самата неведнъж бе изпитвала самота, знаеше какво означава да бъдеш отхвърлен от всичко и от всички. На нея никога не й се беше налагало да краде или да гладува, но имаше различни видове глад. Тя беше жадувала за истинско семейство и трябваше да изчака, докато родителите й умрат, за да отиде при чичо си и чак тогава да разбере как живеят истинските семейства. Тогава нейният живот се промени изцяло.
Също както и на Конър, след като го бяха прибрали в енорията.
Господи, колко много си приличаха съдбите им! Едва сега Сари осъзна това и чувството на вина отново я завладя. Той е бил също толкова самотен и изоставен като нея, затова и се беше вкопчил толкова здраво в тяхната любов — беше повярвал в доброто и в бъдещето. Както тя самата, когато отиде да живее при чичо Чарлз и леля Бърджис. Сега разбра как се беше чувствал Конър при Шон Рорк, който го беше приел при себе си, давайки му храна и за тялото, и за душата.