— Аз ще го приготвя, Сари — каза Мириам и я прегърна силно, забравяйки, че Сари все още държи кутията. — О, Господи, кутията!
Сари също погледна към кутията — дори беше забравила, че я държи.
— Одра сигурно е изпратила нещо за Onkle — рече тя. Нали знаете колко много се харесваха.
Джон се усмихна тъжно.
— Чарлз обичаше да казва, че черешовият пай на мисис Ландърс е най-вкусният в цялата страна.
Сари също се усмихна.
— Той казваше същото и за моя.
Сари се спря пред вратата и се отмести да минат Джон и Мириам. После остави кутията на масата. Хубаво е, че бяха тук, при нея, че не беше сама. Сега в къщата отново имаше живот.
Мириам свали палтото си, закачи го зад вратата и отиде до печката. Наля кафе и свали тенджерите от местата им.
— Какво правиш, Мириам? — попита учудено Сари.
— Ще приготвя нещо за вечеря, разбира се — отговори приятелката й. — Ти седни при Джон и се успокой. И отвори онази кутия.
Сари седна, придърпа кутията към себе си и започна да отвързва панделката. Ръцете й трепереха. Джон й помогна. Отвориха капака. Вътре беше коприната, която Конър й беше купил, когато ходиха в Удроу. Тя блестеше на светлината на лампата — тъмнозелените линии изглеждаха толкова красиви, а златните нишки искряха като слънчеви лъчи. Беше толкова приятно да я гледаш! Отначало Сари помисли, че е просто плат, който е съвсем същият като този в сандъка й горе в стаята. После се вгледа внимателно и видя, че има шевове и дантела. Рокля! Сари ахна и я извади.
— О, Господи! О, Господи! — задъхано изрече Мириам. — Толкова е красива!
Роклята наистина бе красива. Сари беше като замаяна. Беше същият модел като на роклята, която носеше в Тамагуа, когато срещна Конър за първи път, но тази беше още по-красива и по-богато украсена — тогава не можеше да си позволи такива скъпи аксесоари: ръкавите бяха къси и буфонирани, завършваха със същата дантела, с която беше украсена и яката; бродирани копринени цветя допълваха красотата им, а от тях се спускаха нежни тъмни панделки; цялата горна част на роклята беше от дантела и подплатена с тъмнозелена коприна, а завършваше с красива панделка на гърба. Толкова красива! Толкова изящна!
Беше от Конър. Само той би могъл да помни роклята й оттогава.
Сърцето й замря. Затаи дъх. Когато се върнаха от града, тя скри плата, защото не искаше да вижда тъгата в очите му, след като го беше купил. Думите, които й беше казал тогава, още звучаха в мислите й: „Нещо много красиво. Нещо изящно като теб.“
Мислеше си, че той отново я лъже. Сега вече разбираше.
А сандъка — той сигурно беше разгледал и останалите неща в него. Какво ли още е видял? До кое се беше докоснал? Дали бе видял коледните украшения, вълнения шал, червената роза, която й беше дал тогава, в Тамагуа? Дали се беше смял? Не, той не беше такъв! Вътре в себе си беше дълбоко убедена, че той никога не би се смял на тези неща, защото те й бяха скъпи спомени, а той уважаваше спомените. Господи, колко добре го познаваше вече! Но не беше само това — тя все още го обичаше.
Сари пусна роклята и тя прошумоля в кутията. Погледна към Мириам — тя се усмихваше, а в очите й имаше онази увереност, от която толкова много се нуждаеше Сари сега.
— Той ще се върне — каза Мириам, отгатнала мислите й. — Не се тревожи, Сари, той ще се върне!
Отвън се чу тропот на конски копита. Джон стана и погледна през прозореца.
— Двама мъже — бе единственото, което каза той. После взе пушката зад вратата, онази същата, която беше държал Чарлз само преди два дни. — Ще си имаме компания, дами!
Двадесет и четвърта глава
— Кой може да бъде? — попита Мириам, взирайки се заедно със съпруга си. — Не ги познавам.
— Джон, а ти?
— Не, някакви непознати — каза напрегнато Джон, клатейки глава.
Сари изтръпна. Сърцето й замря. Двама мъже! Някой от бандата на Моли! Главата й се замая. Лицето на Тими изплува пред нея. Дали не идваха да я убият?!
— Спокойно — каза тя, но сърцето й щеше да изхвръкне от страх. — Моля те, Джон, свали тази пушка! Всичко е наред.
Той се поколеба за миг, но след това свали пушката и я остави обратно зад вратата.
— Сигурна ли си, Сари? Познаваш ли ги?
Какво можеше да им каже, не й бяха чак толкова близки, за да сподели с тях тайната, която криеше. Само кимна, страхувайки се, че ако не успокои Джон, той ще се опита да я защити по същия начин, както постъпи и преди.
— Изчакайте тук — каза тя и тръгна към вратата. — Моля ви, просто почакайте тук! Не излизайте навън!
Сари се опита да се успокои. Двамата мъже се приближиха достатъчно до къщата и тя ги видя — не беше нито Тими, нито Шон. Сари бавно се приближи до тях и изчака да слязат от конете.