— Време е да умреш, приятелю — извика Майкъл, а лицето му се накриви и той се наведе над Конър. Пръстът му беше на спусъка. Време е да умреш!
Не, не беше дошло още това време… Не още… Не можеше да умре точно сега…
— Хайде, какво чакаш — подвикна той. Не можеше да избяга. Погледът му се замъгли. Опита се да фокусира образа на Майкъл, но не успя. — Дръпни спусъка, Майкъл! Хайде, давай! Убий ме! Вече съм наполовина мъртъв! Чакам!
Майкъл насочи пистолета и спусъкът щракна.
Конър почувства, че потъва. Наклони се към коленете на Майкъл, опря се в снега и падна. Болката в рамото изцеждаше и последните му сили. Дъхът му секна. Майкъл въздъхна и се строполи до него. Пистолетът политна във въздуха и се заби в снега.
Конър видя като в просъница другите двама. Дали бяха до него, не можеше да разбере. Тими имаше пушка в ръката си. Конър се опита да надигне глава, но болката в рамото се усили. Искаше да се измъкне изпод тялото на Майкъл, което го притискаше, но не можеше. Още малко… Още малко… Примъкна се настрани и се опита да стигне оръжието. Пръстите му докоснаха дръжката. Погледна към Тими, който ругаеше силно. Конър инстинктивно дръпна оръжието и преди да се усети, то стреля. Звукът от изстрела му се стори много далечен, но видя пушека и изведнъж лицето на Тими се оказа много близо до неговото. Плисна кръв. Тими се строполи в снега.
— Копеле такова! — викаше неистово Шон. — Ти го уби!
Конър чуваше виковете, но му се струваше, че идваха много отдалече.
— Аз… ще те… убия и… теб…
Опита се да затвори очи и да успокои болката, но не можа.
Лицето на Шон беше изкривено от ужас. Той вдигна пушката и я насочи към Конър.
— Хайде да видим кой е по-бърз, момко!
— Не!
Беше гласът на Майкъл. Конър събра всичките си сили и натисна спусъка. Шон изтърва пушката, очите му се разшириха и той се строполи до Тими. Конър се опита да се претърколи на другата страна. Кръвта шуртеше от рамото му. Снегът покрай него бе почернял. Опита се да види Майкъл — лицето му беше изкривено от болка и гняв. Той пропълзя със сетни сили до тялото на Тими и извади ножа от колана му.
— Ще ме застреляш ли, Рорк? Или… ще се бием като мъже? — попита той.
Конър се усмихна. Болката отново скова тялото му, но той стисна зъби — трябваше да успее, не можеше да се предаде точно сега!
— Съмнявам се, че… имаш точно това предвид. Ти държиш оръжие в ръцете си…
Конър се опита да се изправи. Земята се люшна под краката му.
Майкъл се изсмя. Зъбите му проблеснаха в тъмнината. Надигна се бавно. Ножът проблесна в ръката му.
— Много повече хора съм убил от тебе и окото не ми мигна — каза той.
— И то много по-добри… от мен…
Конър стисна очите си, за да не му пречи снегът. Болката отново стегна тялото му. Опита се да насочи пистолета.
— Откажи се, Майкъл! Няма да ме победиш този път!
— Така ли смяташ? — провикна се Майкъл.
Земята отново се залюля под краката на Конър. Опита се да се задържи изправен, но беше твърде късно. Майкъл политна към него и той чу вик — собствения си вик. Пистолетът падна. Проблесна острието на нож. Майкъл се удари в него, изпъшка и политна назад. Конър отново събра сили, изви се настрани и точно когато Майкъл падаше, той се извъртя, затисна ръката му и заби лакът в тялото му. Майкъл извика от болка. Чу се звук от счупване на кости. Майкъл изтърва ножа. Ръката му се отпусна безжизнена на снега.
Обезумял и отчаян, Конър сграбчи ножа. Погледна към Майкъл зашеметен от омразата, която струеше от него.
— Убий ме! — пъшкаше Майкъл. — Убий ме, както направи и с другите! Двадесет от нашите — заради някакъв си свещеник. Добра сделка, а? — Смехът му отекваше — тънък, хриплив и болезнен.
Конър се стресна. Спря се. Добра сделка. Но кога всичко това ще спре? Никога!
Конър се дръпна назад, стисна ножа в ръката си и го заби до главата на Майкъл. Чувстваше непоносима болка. Сърцето му спираше. Беше уморен.
— Ти… не заслужаваш дори да… бъдеш убит, Дойл — каза бавно той. — Няма да си мърся ръцете с теб.
Конър извърна глава и точно тогава видя две сенки. Двама мъже яздеха в галоп. Конър разпозна Питър Девлин и почувства облекчение. Главата му се замая. Опита се да се задържи, но падна настрани. После всичко, което стана, му се струваше като насън. Чу някакво прещракване от зареждане на оръжие. Майкъл крещеше: