Този всъщност себе си ли иска да убеди, или мене, мислеше си психологът. Или наистина е толкова бъбрив? Нека си говори…
— Явно първоначалните опити не са били достатъчни за осъществяването на тази цел. Има разлика дали шепа хора ще бъдат изолирани в продължение на три-четири години, или петдесет души за десетки години, нали? Все пак хората в първия случай са знаели, че при нужда могат да разчитат на помощ от Земята. Но тестовете от този род явно се оказаха недостатъчни и затова психилогическо-социологическата издръжливост на една такава система трябваше непременно да бъде проверена на второ, по-високо ниво!
— Разбира се — каза психологът с необходимата учтивост.
— Участниците в експеримента трябваше наистина да бъдат убедени, че участвуват в истински междузвезден полет, ако ще провеждаме опит при чисти условия. Защото все пак става въпрос за голямо начинание, нали така? Този експеримент е част от подготовката за истинския полет. На наблюдателя Уитби всичко е било обяснено, нали?
— Сигурно — отговори психологът и си помисли: в сравнение с този тип Уитби бе почти стоик. Бих искал да видя тоя тук като наблюдател — само за две минути три пъти каза „нали“. Може да са били и четири пъти. — Във всеки случай допускам, че е било така — продължи той. — Това се разяснява на всички сътрудници в станцията и тук идват само тези, които наистина са твърдо убедени в смисъла на полета. Или пък такива, на които им е почти все едно, като на нас например. Досега поне беше така.
— Ние ще се погрижим и занапред да е същото — обясни инспекторът. За в бъдеще ще правим още по-старателен подбор и ако се наложи, ще работим дори с хипнотични бариери, в случай че не върви по друг начин. Разбира се, на строго законни, тоест доброволни начала. А вие ще провеждате теста h и с наблюдателите на всеки четиринадесет дена. Писмени указания ще получите по-късно.
— Носи се слух, че щели да премахват изцяло наблюдателните постове — каза колебливо психологът.
— Това, разбира се, са глупости. Вие знаете добре, че на КОРАБА не сме инсталирали никакви наблюдателни уреди освен специалните схеми на сервороботите. Опасността да ги открият би била твърде голяма. Още повече че указанията са за наблюдение чрез периферни уреди, иначе въобще няма да имаме никаква представа за това, което става на кораба. Не, наблюдателите си остават. Но ще се погрижим главният шлюз за в бъдеще да не може да се отваря от който и да е случаен член на екипажа, искам да кажа отвън. Отвътре и без това не е толкова просто. Умът ми не побира какво щеше да стане, ако Уитби бе успял да отвори и вътрешната шлюзова врата! Цели десетилетия труд по проекта нахалост! Да не говорим за годините на подготовка, за цялата изтощителна къртовщина в най-строга тайна… Този човек трябва да е бил откачен, да, да, вашата преценка — не исках да кажа точно това. Но не го разбирам.
— Аз също — увери го психологът. — Във всеки случай се радвам, че след половин година приключвам работа. Дай боже да не бъда тук, когато отворят шлюзовете и онези вътре разберат. А все някога това ще стане.
— И да стане не ни засяга — заяви инспекторът.
Трето ниво на разказа
Три седмици след посещението си в космическата станция инспекторът прие психолога в центъра за управление на проекта „Звезден кораб“ на Земята.
— Сигурно се учудвате, че ви сменихме предсрочно — започна той. — Но бързам да ви уверя, че сме напълно доволни от работата ви. Искаме обаче да ви възложим друга задача. Бихте ли се върнали при известни обстоятелства отново в станцията, но не като психолог?
— А като какъв?
— Да кажем като наблюдател.
— Като наблюдател? Но аз нямам никаква представа от тези неща. Не съм подготвен да работя с уредите, пък и не мисля, че ще ми бъде интересно. За човек с моята специалност това е доста скучна работа. Съжалявам, но не мога да приема.
— И все пак трябва да ви кажа, че ви предлагаме работа не като обикновен наблюдател. По-скоро ще трябва да се опитате да спечелите съмишленици сред другите наблюдатели и въобще сред персонала на…
Прекъсна го бръмченето на уредбата за симплексна връзка, монтирана на бюрото му и по високоговорителя прогърмя нечий глас:
— Пристигна ли вече колегата Санчес?