— Да — каза инспекторът в микрофона. — Тъкмо му обяснявам предложението ни.
— Информиран ли е относно характера на проекта?
— Не, още не сме говорили за това.
— Добре, тогава ще продължим в моя кабинет. Най-добре веднага.
Щракването показа, че невидимият събеседник бе прекъснал връзката и инспекторът се обърна отново към госта:
— Това беше колегата Уайт, ръководителят на проекта. Бихте ли ме последвали в неговия кабинет? Иска да говори с вас лично. Моля, оттук.
В коридора на административната сграда Санчес попита:
— Какво разбирате под „съмишленици“?
— Директорът ще ви обясни след малко — отговори инспекторът. — Трябва да повторите опита на Уитби, но по възможност заедно с някои други. Пристигнахме.
Минаха през едно празно преддверие, след това инспекторът отвори една врата.
— След вас, моля. Колега Уйт, нашият директор. Колега Санчес.
Санчес гледаше с недоумение мъжа, който се бе надигнал от стола и усмихнат заобиколи бюрото, за да посрещне посетителите.
— Вие…? Колега Уитби? — Психологът търсеше думи. — Но какво е това…? Не сте ли…?
— Да, аз съм — каза директорът, доста млад мъж, на не повече от тридесет и пет години. — Аз само играх ролята на наблюдателя Уитби, а причината за това ще разберете веднага. Но, моля, седнете.
Той посочи креслата, наредени около малка маса в ъгъла на стаята, и седна, след като психологът и инспекторът вече се бяха разположили. После продължи:
— И така нека започнем подред. Знаете, че преди да се изпрати експедиция до звездите, трябва да съществува гаранция, че една такава група хора ще оцелее през целия период и че тя ще продължи да функционира десетилетия наред като изолирана социална система. Тоест това трябва да се провери, и то при такива условия, че да може да се наблюдава поведението на участниците и само в случай на крайна нужда да се прибегне до намеса. Това означава от участниците в експеримента да се изискват огромни жертви, а ние не можем предварително да им съобщим колко големи са те. Би могло да се каже жестоки жертви.
— Но в ролята на Уитби го казахте, дори нещо повече — подхвърли психологът.
— Да — Уайт не обърна внимание на забележката. — Жестоки, но необходими. Освен това онзи, който се съгласи да участва в полета, трябва да е готов да се жертва, за да могат хората да достигнат звездите, като прави точно това — вярно, по друг начин, но за същата кауза. И все пак жертвата би била безсмислена, ако се наложи да прекъснем експеримента преждевременно поради една-единствена грешка.
— Съжалявам, но вече не мога да следя мисълта ви — обясни Санчес сдържано. — Останах с впечатлението, че вашите действия в ролята на Уитби имаха за цел именно прекъсването на експеримента.
— Съвсем не! Тъкмо обратното. — Инспекторът за първи път се намеси в разговора. — Всичко е обмислено до най-малки подробности.
— Сигурно — каза психологът със сдържана учтивост.
Директорът запази спокойствие и продължи да излага аргументите си, очевидно намислени предварително или вече използвани и при друг случай.
— Много просто. За да се предотврати евентуална несполука, трябва предварително да се проверят условията, при които ще се провежда експериментът. Това означава, че преди да изпратим участници на мнимия звезден полет, първо трябва да…
— Не — отвърна Санчес. Бе разбрал.
— Напротив. В момента проверяваме дали изобщо сме в състояние да осигурим незабележимо, непрекъснато наблюдение върху пробната група…
Психологът бързо се овладя и на това място прекъсна директора.
— На проверка подлежат не хората в космическия корабна ние! Наблюдателите и въобще целият персонал в станцията. Това пък ако не е… И как сменяте екипажа на космическия кораб? Ако те ни инсценират нещо, значи знаят. Никой не би се съгласил да го изолират при такива обстоятелства деветнадесет години и повече. Та как успявате да ги сменяте, и то така, че наблюдателите да не забележат?
— Нищо подобно. Всъщност на кораба няма никой. Това, което виждат наблюдателите, са предварително заснети кадри. Филми, перфоленти, които се подават на наблюдателните уреди.
— Но в архива аз лично видях някои моменти от живота на кораба, няколко от тези филми, за които говорите. Разбира се, „запечатани“ от наблюдателните уреди в кораба. Бяха от съвсем различни години и се виждаше как хората наистина остаряват, как децата растат!
— Разбира се. Подготовката на проекта е започнала преди десетилетия. Снимали сме тридесет години, и то най-различни варианти.
— Съвестна работа.
— Поетата отговорност ни задължава да работим съвестно — обади се отново инспекторът.