Санчес го погледна доста изненадан и изчака да продължи. Но той мълчеше и вместо него директорът обясни:
— Трябва да установим как наблюдателите в космическия кораб реагират в различни ситуации. Някои от тези ситуации са наистина трогателни, поне така мислим, други са доста критични. По-късно, когато провеждаме главния експеримент, трябва да имаме възможност за бърза намеса, ако е особено наложително и не бива да допускаме примерно нечии опити за проникване в кораба да прекъснат експеримента само защото този някой си е изтървал нервите.
— Но вие лично…
— Да, в ролята на Уитби аз се опитах да разбера как би реагирала останалата част от персонала в станцията. Разбирате ли, за да сме сигурни за в бъдеще, трябва още сега да понижим прага на чувствителността. Да създава ме съзнателно рискови ситуации. Ако станцията се справи успешно с тях, както се справи със случая „Уитби“, можем да сме спокойни.
— Е, да, доста бързо ви пипнахме — отбеляза психологът с нескрито задоволство.
— И толкова по-добре. Но трябва да направим и по-сериозни проверки на издръжливостта. В това се състои вашата задача. Трябва да се върнете в станцията като „наблюдател“ и да подтикнете няколко ваши колеги към втори, този път организиран опит за прекратяване на експеримента. Ще използваме филми, които ще улеснят изпълнението на задачата. Вие, разбира се, сте единственият посветен, другите ще мислят, че там в космическия кораб наистина има хора, подложени на този експеримент.
— Искате да разберете дали ще успея да събера група противници на експеримента.
— Точно така, и дали заедно с тях ще можете да извадите от строя устройствата за сигнализация и блокировка.
— Какви са тези устройства?
— Не е нужно да знаете. Нали всичко трябва да бъде възможно най-естествено. Но мога да ви уверя, че устройствата не застрашават ничий живот.
— Това поне звучи успокоително.
— Приемате ли задачата?
— Не. Аз съм психолог, учен, а вие се нуждаете от артист. Някой от онези, които вече са играли в тази пиеса на кораба. Пък може и вие да участвувате, след като персоналът в станцията е сменен.
— Лично аз не влизам в играта. Вече ви казах, че е по-добре да не сте информиран за устройствата, а аз ги познавам доста добре. Освен това искам да огранича до минимум кръга от хора, които са в течение на нещата, а и вие сте запознат с условията в станцията. Естествено, не е наложително да вземете веднага решение. Ако ви е достатъчна една седмица, за да размислите или дори две… Разполагаме с достатъчно време.
— Сигурно. Дългогодишен експеримент преди междузвездния полет, преди истинския експеримент още една проверка на експедицията, а преди нея… Всъщност сигурен ли сте дали вие самият не сте…
Не довърши изречението и погледна Уайт с неприкрито иронична усмивка, но той мълчеше учуден. Инспекторът обясни вместо него уверено:
— Разбира се, че не. Та това би било напълно безсмислено! Още повече че нямаме чак толкова много време. В близките години очакваме да получим окончателен резултат от нашата работна група физици. — Направи малка пауза, след което добави: — Имам предвид решаването на техническите проблеми. Дали по принцип могат да се реализират междузвездни полети.
Забеляза със задоволство, че нито Санчес, нито Уайт не реагираха неестествено.