Джеръм К. Джеръм
Разговори след вечеря
Въведение
Беше нощта на Рождество Христово.
Започвам по този начин, защото така е уместно, редно и благоприличие да се започне, а аз съм възпитаван да се държа уместно, редно и благоприличие, като съм научен винаги да върша уместни, редни и благоприлични неща и този навик ми е останал.
Естествено, дори съвсем информативно, не е изобщо нужно да споменавам датата. Опитният читател добре знае, че ще да е нощта на Рождество и не е необходимо аз да му го казвам. Всичко това винаги се случва в нощта на Рождество — историите за призраци.
Нощта на Рождество е гала-вечер за призраците. В нощта на Рождество те устройват годишното си празненство. В нощта на Рождество всеки в Страната на призраците, който представлява нещо… (макар че що се отнася до призраци, според мен е по-правилно да се каже — всяко нищо, което действително представлява нищо) излиза да се покаже, той или тя, да види другите, те да го видят, да се поразходи насам-натам, да парадира със савана си и покрова си пред другите, да се изкаже критично за маниерите на другите и да се подиграе с цвета на лицето им.
„Парадът в навечерието на Рождество“, предполагам, че така го наричат самите те, без съмнение е церемония, за която всички с желание се готвят, в очакване да направят впечатление в Страната на призраците, особено по-шикозните от тях, като например убитите барони, покварените графини, графовете, пристигнали тук с Уилям Завоевателя, избили родствениците си и сами умрели в пълно умопомрачение.
Глухи стонове и сатанински кикот най-енергично се упражняват там, това е извън всякакво съмнение. Смразяващи кръвта писъци и вледеняващи чак костния мозък жестикулации вероятно биват репетирани дълги седмици. Ръждиви вериги и кървави ками биват щателно оглеждани и привеждани в пълна изправност, а покровите и саваните, грижливо скътани след шествието от предишната година, биват изваждани, изтърсвани, изкърпвани и проветрявани.
О, нощ на силни вълнения е нощта на 24 срещу 25 декември в Страната на призраците!
Призраците, както сигурно сте забелязали, никога не излизат навън в нощта след Коледа. Предполагаме, че нощта срещу Рождество им идва твърде много, те не са свикнали на тъй силни усещания. В продължение на около седмица след Бъдни вечер господата призраци без съмнение се чувстват така, сякаш са станали много разсъдливи и се залавят да вземат тържествени решения да сложат край на всичко това още от следващата година, а пък дамите призраци са непоследователни и сприхави, предразположени да избухват в сълзи и да излизат от стаята бързешката, без каквато и да било основателна причина, когато някой ги заговори.
Призраците без някаква специална позиция, която да отстояват — обикновените призраци от средната класа, — периодично, струва ми се, витаят по-малко през свободните си от задължения нощи: на Вси светии, на Средилето, а някои се отбиват и на редовите местни празници да отбележат, примерно, годишнината от обесването на нечий дядо, или да предвещаят някое нещастие.
Средният английски призрак наистина обича да вещае нещастия, пристрастен е към това. Пратиш ли го да предрече неприятности на някого, остава много доволен. Дай му само да нахлуе в нечий мирен дом и да обърне цялата къща с главата надолу, като пророкува погребения или банкрути, или пък подмята, че позор или друга някоя беда не са далечни, макар че никой, който е със всичкия си, не иска и да знае за това, ако не е в състояние да го предотврати, а предварителното знание не може да бъде полезно с никаква цел изобщо — докато призракът има чувството, че съчетава дълга си с удоволствието. Той никога не си би простил, ако с някого от семейството се случи нещастие, а той не се е явил там два месеца предварително да прави глупави номера по моравата или да пази равновесие върху таблите на нечие легло.
Иначе има и съвсем млади или крайно добросъвестни призраци без собствена воля, а също и неуточнен брой умствено изтерзани такива, които витаят постоянно през цялата година; има още и суетливи призраци, възмутени, задето са били погребани на бунището или в селския водоем — те не дават мира на цялата енория нощем, докато някой не плати за първокласното им погребение.
Ала както рекох по-преди, те са изключения. Средният, праволинеен призрак си изпълнява номера в нощта срещу Рождество и това му стига.
Защо точно в нощта срещу Рождество измежду всички други в годината, аз самият така и не успях да разбера. Тя винаги е била една от най-мрачните нощи, през които можеш да останеш навън — студена, кална, влажна. А пък и по Коледа на всички им се налага да изтърпят пълните си с роднини къщи, та едва ли е нужно и призраците на мъртвите да им се мотаят в краката. Сигурен съм в това.