После пък докторът изпя една много остроумна песничка, като по време на изпълнението й имитираше различните животни в стопанския двор. Малко ги пообърка обаче. Изрева като магаре, когато имитираше петела, и изкукурига, когато имитираше прасето, но ние много добре разбирахме какво има предвид.
Аз започнах да разправям един крайно интересен анекдот, но докато говорех, с лека изненада установих, че никой не ми обръща ни най-малко внимание. Това ми се стори доста грубо, но внезапно ми просветна, че през пялото време съм си говорил наум, сам на себе си, а не на глас, тъй че те естествено не бяха разбрали изобщо, че им разказвам нещо, и вероятно се бяха озадачили, като не разбираха причината за оживлението, изписано на лицето ми, нито на красноречивите ми жестикулации. Крайно необичайно е някой да допусне такава грешка. Не помня и на мен самия да ми се е случвало подобно нещо преди.
Малко по-късно помощникът на енорийския свещеник ни показа фокуси с карти. Попита ни дали сме запознати с играта, наричана „фокус с три карти“. Обясни, че представлявала ловък номер, с помощта на който долни и безскрупулни мъже, чести посетители на конните надбягвания, с измама ограбвали глупави млади хора. Номерът бил много прост: всичко зависело от бързината на ръцете. Точно тази бързина подвеждала окото.
Той заяви, че ще ни покаже мошеническия трик, за да можем да сме информирани и да не ни измамят, след което взе колодата карти на чичо Джон от кутийката за чай и като избра три карти, две от две до десет и една дама, седна на килима пред камината и ни обясни какво се готви да направи.
— Сега ще взема тези три карти, ето така — каза той, — и ще ви дам възможност да ги видите. После полекичка ще ги поставя върху килима обърнати и ще ви подканя да посочите дамата. Вие ще си мислите, че знаете коя карта е дамата… — И той извърши каквото бе описал.
Старият господин Кумс, който е и един от нашите църковни настоятели, заяви, че дамата е по средата.
— Само си мислите, че е така — с усмивка каза помощникът на енорийския свещеник.
— Изобщо нищо не си мисля — отвърна господин Кумс.
— Казвам ви, че е средната карта. Залагам пет шилинга на средната карта.
— Ето на, точно това ви обяснявах — рече помощникът на енорийския свещеник, обръщайки се към останалите от нас, — именно по този начин глупавите младежи се подвеждат и губят парите си. Убедени са, че са видели къде е картата, но само си въобразяват. Не могат да проумеят, че бързината на ръката е измамила окото им.
Той разправи, че му било известно как някои млади хора тръгвали на състезание по гребане или на игра на крикет с доста лири в джоба, а се връщали още рано следобед без пукната пара, защото са прахосали всичко на тази безнравствена игра.
Той заяви също и че ще вземе половината от петте шилинга на господин Кумс, защото така ще му даде добър урок и вероятно по този начин господин Кумс ще си спести бъдещи загуби; а другата половина щял да предостави за помощ на бедните.
— Не берете грижа за тях — отвърна му господин Кумс. — И не пипайте монетата, това е всичко.
След което той постави парите си върху средната карта и я обърна.
Действително се оказа дамата!
Ние всички останахме много изненадани, особено помощникът на енорийския свещеник.
Той обясни, че понякога и това ставало — можело човек най-случайно да заложи на вярната карта.
Помощникът на енорийския свещеник обясни, че това е най-голямата беда, която човек може сам да си навлече, ако съзнава какво върши, защото когато се пробва и спечели, развива вкус към така наречената игра и се подмамва да продължава да рискува, дотогава, докато не му се наложи да се откаже, разорен и съсипан.
След това той повтори номера. Господин Кумс заяви, че този път дамата е до кофата за въглища и искаше да заложи пет шилинга на тази карта.
Ние му се изсмяхме и се опитахме да го разубедим. Той не искаше да слуша никакви съвети и настоя да заложи.
Помощникът на енорийския свещеник каза: така да бъде, бил го предупредил и друго не можел да стори. Ако той (господин Кумс) бил решил да изглупява, то тогава нека същият (господин Кумс) да прави каквото ще.
Помощникът на енорийския свещеник каза, че трябва да вземе петте шилинга, с което да се възстанови положението с помощта за бедните.
И тъй, господин Кумс постави две монети върху картата до кофата за въглища и я обърна.
И пак беше дамата!
Сетне чичо Джон заложи два шилинга и също спечели.