Нужни им били цели три дни, за да махнат целия покрив, но единственото, което намерили, било птиче гнездо; след като укрепили гнездото, майсторите покрили къщата с насмолена мушама, за да не влиза влага.
Човек ще си рече, че това е трябвало да накара клетия човек да престане да търси съкровището. Но не би.
Джо решил, че не може да няма нищо в това, иначе призракът не би упорствал да се появява по този начин, и че след като е стигнал дотук, трябвало да продължи докрай и да разреши загадката, каквото и да му струвало.
Нощ след нощ той ставал от леглото си и сподирял стария мошеник привидението из цялата къща. Всяка нощ старецът посочвал различно място, а на всеки следващ ден шуреят ми продължавал да руши мелницата според указанията му и да търси съкровището. В края на третата седмица в мелницата вече не останало място за живеене. Всички стени били бутнати, всички подове — разбити, всички тавани — изтърбушени. И тогава, също така внезапно, както били започнали, посещенията на призрака секнали и шуреят ми бил оставен на мира да възстановява спокойно сградата.
Кое е накарало стария таласъм да изиграе такъв номер на един добър съпруг и данъкоплатец? Е, точно това не мога да ви кажа.
Някои твърдят, че призракът на злия старец постъпил така, за да накаже шурея ми, задето в началото не вярвал в него; други смятат, че този призрак е бил вероятно на споминал се местен водопроводчик или стъклар, за когото е естествен интересът да види как къщата се събаря и съсипва. Никой обаче не знае със сигурност каква е истината.
Интерлюдия
Пихме още пунш, след което помощникът на енорийския свещеник ни разказа своята история.
Нищо не разбрах от тази негова история, затова и не мога да ви я преразкажа. Никой от нас не разбра нищичко от тази история. Тя не беше никак лоша, що се отнася до включения в нея материал. Съдържаше огромна по обем фабула с достатъчно случки за десетина романа. Никога дотогава не бях слушал история с толкова много случки, нито с тъй много и различни герои.
Трябва да поясня, че нямаше нито едно човешко същество, което помощникът на енорийския свещеник да бе познавал или срещал, или само да бе чувал за него, и то да не бе включено в тази история. Тя включваше стотици участници. На всеки пет секунди той въвеждаше в разказа си съвършено нов набор от герои, а заедно с тях и чисто нова серия случки.
Ето какъв бе разказът:
— Та тогава вуйчо ми отишъл в градината и си взел пушката, но, естествено, нея я нямало там и Скрогинс заявил, че не й вярва.
— На кого не вярва? Кой е тоя Скрогинс?
— Скрогинс ли? А, да, това е другият мъж, нали разбирате — а тя е съпругата.
— Коя на кого е съпруга — и какво общо има тя с всичко това?
— Ами нали това ви разправям. Тя именно намерила шапката. Пристигнала с братовчедка си в Лондон — братовчедка й е моята снаха, а пък другата племенница се беше омъжила за един на име Евънс, а Евънс, след като всичко свърши, занесе кутията в магазина на господин Джейкъбс, защото бащата на Джейкъбс пък беше видял онзи човек, още докато беше жив, а когато умря, Джоузеф…
— Слушай, я зарежи Евънс и кутията и кажи какво е станало с вуйчо ти и с пушката.
— Пушка ли? Каква пушка?
— Ами пушката, дето вуйчо ти я държал в градината, ама всъщност я нямало там. Какво направил с нея? Убил ли някого от тия там Джейкъбсовсци и Евънсовци, Скро-гинсовци и Джоузефовци? Защото, ако го е направил, било е добро и полезно дело и ние с радост ще чуем как е станало.
— Не… о, не… и как би могъл… та той бил зазидан жив в стената, нали разбирате, а когато Едуард Четвърти разказал това на абата, сестра ми заяви, че в това си здравословно състояние тя не би могла и не би искала, тъй като животът на детето щял да бъде изложен на опасност. Та те го кръстили Хорейшо, на нейния син, който бил убит при Ватерло, преди той да се роди, а самият лорд Нейпиър заяви…
— Виж какво, ти изобщо наясно ли си за какво говориш? — попитахме го ние в този момент.
Той отговори:
— Не.
Знаел обаче, че всяка дума от разказа му била истина, защото вуйна му лично била видяла всичко. При което ние го завихме с покривката за маса и той потъна в сън.
И тогава моят чичо ни разказа своята история.
Чичо заяви, че историята му е истинска.
Разказът на чичо
— Приятели, не искам да ви разстройвам нервите — започна чичо с един особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, — та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци.