— Няма да сключваме никакви сделки с Кучето — сопна се главатарят на Кикута.
— Е, да, самото провождане на пратеник вече предполага слабост — опита се да го омиротвори Госабуро. — Той ни призовава. Нека поне да чуем какво има да каже Муто. Може да научим нещо — той се приведе леко напред и попита Кенджи: — Дъщеря ми ли? Значи тя не е пострадала?
— Не, добре е.
— И не е била изтезавана?
— Трябва да знаете, че изтезанията са забранени в Трите провинции. Децата ти ще бъдат изправени на съд за извършен опит за убийство, който се наказва със смърт, но не са били и няма да бъдат измъчвани. Вероятно сте чували, че владетелят Отори има състрадателна природа.
— Това е поредната лъжа на Кучето — изсмя се презрително Акио. — Остави ни, чичо. Твоята скръб ти отнема силите. Ще разговарям с Муто насаме.
— Младите ще останат живи, ако се съгласите на примирие — побърза да обяви Кенджи, преди Госабуро да успее да стане.
— Акио! — възкликна умолително към племенника си Госабуро, а от очите му бликнаха сълзи.
— Остави ни! — Акио също стана, избутвайки възрастния човек към вратата и навън от стаята.
— Наистина — рече той, след като седна отново, — този дърт глупак изобщо не ни трябва! Откакто загуби магазина и търговията си, няма какво да прави и само хленчи по цял ден. Нека Отори да убие децата, аз пък ще убия бащата — тъкмо ще се отървем от един досадник и мухльо.
— Акио — рече Кенджи. — Разговарям с теб като един оглавяващ клан с друг, както винаги са се уреждали делата в Племето. Нека сме наясно помежду си. Чуй каквото имам да ти кажа. После вземи своето решение, но се постарай да бъдеш ръководен от мисълта за това, кое е най-добро за фамилията Кикута и за Племето, а не от собствената си омраза и гняв, защото те са гибелни за всички. Нека си припомним историята на Племето, как сме оцелели от древността. Винаги сме си сътрудничели с велики военачалници — защо сега да работим срещу Отори? Не бива! Онова, което той прави в Трите провинции, е хубаво — спечелило е одобрението на хората, на селските стопани и на воините. Всичко е стабилно и процъфтява. Людете са доволни, никой не умира от глад и никой не е подлаган на изтезания. Откажи се от родовата си вражда с него. Като отплата Кикута ще бъдат опростени, а Племето ще възстанови своето единство. Всички ще спечелим.
Гласът му бе придобил хипнотична напевност, която бе възцарила пълен покой в помещението и бе накарала хората отвън да замлъкнат. Кенджи си даде сметка, че Хисао се е върнал и е коленичил зад вратата. Когато спря да говори, той събра волята си и изпрати целенасочени мисловни вълни в помещението. Почувства как присъстващите бяха обгърнати от спокойствие, и продължи да седи с полузатворени очи.
— Ах, ти, дърт магьоснико! — наруши тишината Акио с гневен вик. — Стара лисица такава. Не можеш да ме подмамиш с измислиците и лъжите си. Казваш, че стореното от Кучето било хубаво! Че хората били доволни! Някога това да е интересувало Племето? Станал си мекушав като Госабуро. Какво ви става на вас, старците? Може би Племето прогнива отвътре? Само ако Котаро беше жив! Но Кучето отне живота му… уби главата на собствения си род, на когото вече бе отдал живота си. А ти си бил свидетел на това — чул си клетвата, която е положил в Инуяма. Той е погазил тази клетва. И е заслужавал да заплати за това със смъртта си. Но вместо това е погубил Котаро — господаря на собствения си род, — и то с твоя помощ. За него няма нито прошка, нито примирие. Той трябва да умре!
— Няма да споря с теб доколко правилни или погрешни са били действията му — отвърна Кенджи. — Той стори онова, което изглеждаше най-добро в онзи момент, и без съмнение животът му като Отори е изпълнен с повече стойност, отколкото като на Кикута. Но всичко това вече е минало. Бих те призовал да прекратиш атаките срещу него, за да могат Кикута да се върнат в Трите провинции — там Госабуро ще може да възобнови търговията си — и да се радват на живота като всички нас, но тези прости удоволствия очевидно не означават нищо за теб. Ще ти кажа само едно — откажи се, никога няма да успееш да го убиеш.
— Всички люде са смъртни — отвърна Акио.
— Но той няма да умре от твоята ръка — възрази Кенджи. — Колкото и да ти се иска, това няма да стане, уверявам те.
Акио се втренчи в него с присвити очи.
— И твоят живот принадлежи на Кикута. Предателството ти към Племето също трябва да бъде наказано.
— Аз опазвам собственото си семейство и Племето. Ти си този, който ще го унищожи. Дойдох тук без оръжия като пратеник; ще се върна по същия начин и ще отнеса жалкото ти послание на владетеля Отори.