Пета глава
Зимата в Инуяма бе продължителна и сурова, макар че се превръщаше и в източник на множество удоволствия — през времето, в което бяха принудени да си стоят вкъщи, Каеде четеше поезия и стари приказки на дъщерите си, а Такео преглеждаше часове наред административните сведения заедно със Сонода, за отдих учеше рисуване с един художник, който принадлежеше към школата за изображения с туш, а вечер си пийваше в компанията на Кенджи. Момичетата бяха заети с обучение и тренировки и участваха в развлеченията, посветени на Бобения фестивал — шумно весело празненство, в което демоните се прогонваха навън в снега, а сполуката се приканваше в домовете. Отбелязаха и пълнолетието на Шигеко, която с настъпването на новата година бе станала на петнайсет. Честването не бе пищно, тъй като в десетия месец тя щеше да получи владението Маруяма, което се наследяваше по женска линия и бе станало притежание на майка й Каеде след смъртта на Маруяма Наоми.
Шигеко щеше рано или късно да управлява Трите провинции и затова родителите й решиха още отсега тя да поеме земите на Маруяма, за да усвои от първа ръка принципите на властта. Честването в Маруяма щеше да бъде тържествено и пищно, утвърждавайки древната традиция и, както се надяваше Такео, налагайки един нов почин — жените да могат да наследяват земя и собственост, да управляват имения или да оглавяват селища наравно с братята си.
Мразовитото време и принудителното стоене вкъщи бяха изпънали нервите и разклатили здравето на всички в къщата, но скоро дните взеха да нарастват и макар че все още бе лют студ, сливовите дръвчета се окичиха с крехки бели цветчета.
Такео обаче непрестанно мислеше, че докато собственото му семейство бе защитено от студа през дългите зимни месеци, други негови роднини — двама младежи, малко по-големи от собствените му дъщери, бяха затворени и държани в плен в крепостта Инуяма. Отношението към тях бе далеч по-добро от собствените им очаквания, но те знаеха, че ги чака смърт, в случай че Кикута не приемеха предложението за примирие.
След като снеговете почнаха да се топят и Кенджи пое на своята мисия, Каеде и дъщерите й заминаха за Хаги заедно с Шизука. Такео бе забелязал нарастващото притеснение на съпругата си по отношение на близначките и си помисли, че Шизука би могла да вземе едната от тях — може би Мая — за няколко седмици в Кагемура, тайното селце на фамилията Муто. Той самият съзнателно забави с около месец заминаването си от Инуяма с надеждата да получи някаква вест от Кенджи, но когато настъпи новолунието на четвъртия месец и все още нямаше новини, пое за Хофу, като нареди на Таку да му провожда там всякакви съобщения.
По време на своето управление бе пътувал по този начин, разпределяйки годината между градовете на Трите провинции. Понякога се придвижваше с цялото великолепие, очаквано от един велик владетел, друг път се предрешаваше по някой от множеството начини, които бе усвоил в Племето, като се смесваше с простолюдието и се вслушваше в мненията, радостите и скърбите им. Нито за миг не бе забравил думите, които навремето му бе казал Отори Шигеру: „Военачалници като Ийда преуспяват заради немощта на императора.“ Формално императорът управляваше цялата страна на Осемте острова, но всъщност отделните части сами се грижеха за оцеляването си — години наред Трите провинции бяха понасяли пораженията от съществуващите вражди, докато Такео и Каеде не бяха постигнали мир и го охраняваха с несекващи усилия.
Сега виждаше плодовете на постигнатото, докато препускаше към Западната провинция, придружен от неколцина васали, своя хронист и двама членове на Племето, доверени телохранители — братовчедите Курода Джунпей и Шинсаку, известни открай време като Джун и Шин. Летописецът отбелязваше всички признаци на една мирна и добре управлявана страна — здрави и жизнени деца, процъфтяващи села, липса на просяци и разбойници. Такео си имаше собствени тревоги — притесняваше се за Кенджи, за съпругата си, за дъщерите си, — но всичко, което видя, му вдъхна увереност и спокойствие. Целта му бе да направи страната тъй сигурна и стабилна, че да може да се управлява от малко момиче. Когато пристигна в Хофу, си каза с гордост и удовлетворение, че Трите провинции бяха станали именно такива.