Не беше предугадил обаче какво го очаква в пристанищния град, нито подозираше, че до края на престоя му там увереността му щеше да бъде разклатена, а управлението му — сериозно застрашено.
Още с пристигането му в който и да е от градовете на Трите провинции при портите на крепостта или двореца, където отсядаше, идваха делегации, искаха аудиенции, молеха за услуги, настояваха за решения, които само той можеше да вземе. Някои от тях всъщност той препращаше към местните държавни служители, но понякога имаше оплаквания срещу самите тях и тогава от свитата му трябваше да се определят безпристрастни арбитри. Тази пролет в Хофу бяха възникнали три-четири такива случая — повече, отколкото би му се искало, което го накара да постави под съмнение честността на местната администрация; освен това двама земеделци се бяха оплакали, че синовете им са били мобилизирани принудително, а един търговец разкри, че войници конфискуват за нуждите на армията големи количества дървени въглища, сяра и селитра. „Зенко трупа военна мощ и оръжия, помисли си той. Трябва да говоря с него по този въпрос.“
Даде нареждания за провождане на пратеници в Кумамото. На следния ден обаче Араи Зенко, който бе получил някогашните земи на баща си в Западната провинция и контролираше Хофу, пристигна лично от Кумамото — привидно, за да поздрави с добре дошъл владетеля Отори, но както скоро се изясни, със съвсем други мотиви. Съпровождаше го съпругата му Ширакава Хана — най-малката сестра на Каеде. Макар много да приличаше на кака си, Такео не я харесваше, нито й имаше доверие. В трудната година след раждането на близначките Хана, току-що навършила четиринайсет, си бе въобразила, че е влюбена в Такео, и постоянно търсеше начини да го подмами да я вземе за втора съпруга или наложница. Девойката бе по-голямо изкушение, отколкото Такео смееше да си признае, тъй като изглеждаше точно като Каеде, когато се бе влюбил в нея, преди красотата й да бъде накърнена, а и му се предлагаше във време, когато влошеното здраве на съпругата му не позволяваше близост помежду им. Постоянният му отказ да я приеме насериозно я бе наранил и унизил; решението му да я омъжи за Зенко я бе вбесило. Но той бе настоял — чрез този брак се уреждаха едновременно два проблема, и сватбата им се състоя, когато Зенко бе на осемнайсет, а Хана — на шестнайсет. Зенко бе повече от щастлив — съюзът бе голяма чест за него. Хана не бе просто красива, но и умна. Скоро им се родиха трима синове — все здрави деца — и освен това, макар че никога не бе горяла от любов по Зенко, определено го харесваше. Увлечението й по Такео бързо се стопи и бе заменено от омраза. Сега Хана завиждаше на сестра си не заради мъжа й, а заради положението, което той заемаше.
Такео си даваше ясна сметка за скритите амбиции на Хана. Най-младата Ширакава не умееше да се прикрива, а и както всички останали от семейство Араи, често забравяше колко остър бе слухът му. Макар и позагубил от силата си, той все още бе достатъчно добър, за да чува разговори, които другите смятаха за тайни, да долавя какво става наоколо, къде е всеки от обитаващите къщата, да е наясно с дейностите на мъжете в стражницата и в конюшните, да следи кой кого посещава през нощта и с каква цел. Беше развил и бдителност, която му даваше възможност да предугажда намеренията на другите по стойката и движенията им до такава степен, че хората говореха как той виждал ясно какво се крие в сърцата им.
Сега той огледа изпитателно Хана, която стори дълбок поклон пред него, така че гъстите й коси се сипнаха по пода, разделяйки се съвсем леко, колкото да разкрият съвършената белота на тила й. Тя се движеше с непринудена грация и човек не можеше да й даде повече от осемнайсет години, макар че всъщност бе връстница на девера си Таку.
Зенко много приличаше на баща си — едър, с внушително телосложение и голяма сила, майстор както с лъка, така и с меча. На дванайсет бе станал свидетел как баща му бе застрелян от Фумио. Да загине воин по такъв начин, за Трите провинции бе не само новост, но и унижение. Араи бе загинал, защото бе нарушил клетвата си за съюз с Такео, ала Такео знаеше, че всички тези неща, взети заедно, бяха породили у момчето скрито негодувание, което с годините бе прераснало в омраза.
Никой от двамата съпрузи не даде и най-малък признак за стаената си злост. Поздравленията, както и въпросите за личното му здраве и здравето на семейството му, бяха изпълнени с привидна искреност. Такео им отвърна по същия начин, скривайки факта, че заради влажното време болежките му са се поизострили.