— Пак ли си ранен? — възкликна Ишида, след като си размениха поздрави. — Дай да погледна.
— По-късно — отвърна Такео. — Вече заздравява — той отпи глътка чай, без да усети вкуса му. — Предполагам, че едва ли си бил целия този път, за да донесеш добри вести.
— Реших, че ще е добре да научиш колкото се може по-скоро — отвърна Ишида. — Прости ми, чувствам, че вината е изцяло моя. Ти повери на грижите ми съпругата и сина си, но такива неща се случват. Новородените са в много крехка връзка с този живот и понякога ни се изплъзват — той млъкна и се взря безпомощно в Такео извил скръбно устни, със стичащи се по страните му сълзи.
Такео усети как кръвта запулсира в ушите му.
— Нима се опитваш да ми кажеш, че синът ми е мъртъв? — мъката го връхлетя неочаквано и от очите му бликнаха сълзи. Мъничкото създание, което почти не познаваше, сега вече никога нямаше да бъде част от живота му. „Не мога да понеса и този удар, помисли си той, след което се запита: Ако за мен е непоносимо, как ще оцелее Каеде?“ — Трябва веднага да се върна при жена си. Тя как го понесе? Някаква болест ли беше? И тя ли е зле?
— Беше един от тези случаи на необяснима детска смърт — отвърна Ишида с пресекващ глас. — Вечерта момченцето беше във великолепно здраве, нахрани се добре, усмихваше се, гукаше и заспа съвсем спокойно, но повече не се събуди.
— Но как е възможно? — възкликна Такео почти гневно. — Да не е някаква магия? Или отрова? — Хана беше в Хаги, спомни си той; възможно ли бе тя да е причинила смъртта на сина му?
— Отсъстваха всякакви признаци за отравяне — отвърна Ишида. — А колкото до магията… наистина нямам представа. Тези случаи на смърт не са необичайни, но изобщо не знам какво ги причинява.
— А съпругата ми… какво е нейното състояние? Сигурно е обезумяла от скръб. Шизука с нея ли е?
— Откакто заминахте, се случиха много ужасни неща — прошепна Ишида. — Съпругата ми също наскоро изгуби син. Изглежда, скръбта я лиши от разсъдък. Седи, без да слага и хапка в уста, пред Дайфукуджи в Хофу и призовава другия си син да въздаде справедливост. Разгневен, Зенко в отговор се оттегли в Кумамото, където събира войска.
— Съпругата и синовете на Зенко са в Хаги — рече Такео. — Без съмнение той няма да пожертва живота им.
— Хана и момчетата вече не са в Хаги — заяви Ишида.
— Какво? Каеде ги е пуснала?
— Владетелю Такео — рече скръбно Ишида, — тя замина с тях. Всички заедно са на път за Кумамото.
— Аха! — възкликна тихо Гемба. — Сега вече знаем какво не е наред — той не се разплака, но на лицето му се изписаха скръб и състрадание. Пристъпи по-близо до Такео, сякаш искаше да го подкрепи чисто физически.
Такео седеше неподвижно, все едно се бе вледенил. Ушите му бяха чули думите, но съзнанието му отказваше да ги проумее. Каеде е напуснала Хаги? Тръгнала е за Кумамото, доброволно се е предоставила в ръцете на мъжа, който бе заговорничил срещу него? Защо й е било да прави подобно нещо? Да го изостави, за да се съюзи със съпруга на сестра си? Не можеше да повярва, че е способна на това. Някаква част от тялото му сякаш бе отсечена, все едно цялата му ръка бе изтръгната. Почувства как духът му залитна към мрака, и видя как този мрак се кани да погълне цялата страна.
— Трябва да отида при нея. Гемба, приготви конете. Къде се намират в момента? Кога са тръгнали?
— Аз поех насам преди две седмици — отвърна Ишида. — Те се канеха да тръгнат няколко дни по-късно, през Цувано и Ямагата.
— Може ли да ги пресрещна в Ямагата? — обърна се Такео към Гемба.
— Това е на седмица езда от тук.
— Ще стигна за три дни.
— Пътуват бавно — обади се Ишида. — Заминаването им се забави, тъй като владетелката Каеде реши да вземе със себе си колкото се може повече от хората ви.
— Но защо? От скръб по смъртта на детето? Нима наистина е загубила разсъдъка си?
— Не виждам друга причина — отвърна Ишида. — Нищо, което й казах, не успя нито да я успокои, нито да я разубеди. Тогава единственото, което измислих, бе да потърся помощта на Аи, затова заминах тайно от Хаги с надеждата да ви срещна на път за вкъщи — той не поглеждаше Такео, в поведението му се четеше и вина, и смущение. — Владетелю Такео… — подхвана той, но Такео не му позволи да продължи.
Мисълта му внезапно препусна в търсене на отговори, спореща, умоляваща, обещаваща каквото и да е на който и да е бог, само Каеде да не го е изоставила.
— Хироши е тежко ранен, Шигеко леко — рече Такео. — Киринът сигурно също се нуждае от вашето внимание. Погрижете се за тях по най-добрия начин и веднага щом са в състояние да пътуват, ги доведете в Ямагата. Аз тръгвам за там незабавно, за да установя лично какво се е случило. Минору, веднага изпрати съобщение на Мийоши Кахей, уведоми го за заминаването ми — той млъкна и се взря в Гемба самотен и неутешим. — Трябва да се подготвя за битка със Зенко. Но как бих могъл да се сражавам срещу собствената си съпруга?