— Какво правиш тук? Татко ли те прати?
— Баща ти? Такео? — тя изрече името му с такъв копнеж и съжаление, благо и в същото време с горчивина, че по гърба на Мая плъзнаха тръпки. Жената я погледна, но качулката закриваше лицето й и дори на светлината на огъня момичето не можа да различи чертите й. — Почти е готово — рече Юсецу. — Извикай сестра си и вървете да се измиете.
Върху стъпалото на хижата бе оставена кана с вода. Момичетата си поляха подред, за да умият ръцете и нозете си. Юсецу сложи опечения фазан на покрита с листа дървесна кора, остави я на стъпалото и след като коленичи до тях, го наряза на парчета с малък нож. Момичетата почнаха да се хранят безмълвно, гълтайки месото като животни, без да го дъвчат, макар че то пареше устните и езика им. Юсецу не ядеше, а наблюдаваше всяка тяхна хапка, без да откъсва поглед от лицата и ръцете им. След като изсмукаха и последната костица, тя навлажни една кърпа и избърса ръцете им, като ги държеше вдигнати и следваше с пръсти линията на Кикута, изписана върху дланите им.
После им показа къде да се облекчат, и им даде мъх, с който да се избършат; поведението й към тях бе грижовно и делово, все едно им беше майка. Отведе ги в хижата, където запали една лампа от борина, която бе взела от гаснещия огън, и момичетата легнаха на пода, а тя продължи да ги съзерцава с копнеж.
— Значи вие сте дъщери на Такео — рече тя тихо. — Приличате на него. Трябваше да сте мои — двете момичета, сгрети и сити, почувстваха, че щеше да е много по-добре наистина да беше така, макар и все още да не знаеха коя е тази жена. Тя угаси лампата и ги зави с наметалото си. — Заспивайте. Нищо няма да ви заплашва, докато съм при вас.
Те спаха, без да сънуват, и се събудиха на разсъмване. Дъждът валеше върху лицата им, а земята под тях беше подгизнала. Нямаше и следа нито от хижата, нито от непознатата. Само птичите пера в калта и студените въглени от огъня представляваха някакво доказателство, че е била при тях.
— Сигурно е призрак — прошепна Мики.
— Ъ-хм — отвърна Мая утвърдително.
— Майката на Хисао? Юки?
— Че кой друг би могъл да бъде?
Мая пое на север. Повече не заговориха за жената призрак, но вкусът на фазана бе останал върху езика и в гърлото им.
— Виж, има някаква пътека — рече Мики, след като я догони. — Също като вчера.
През гъсталака се виеше неравна диря, все едно оставена от лисица. Те я следваха цял ден, като отдъхнаха единствено по пладне, намирайки убежище от жегата в един лещак, след което отново поеха напред, без да спират, докато не падна нощта, когато се появи новата луна — тънък сърп на източния небосклон.
Внезапно доловиха същия мирис на дим и аромата на печено месо, от който устата им се изпълни със слюнка, и зърнаха жената, която поддържаше огъня със скрито от качулката лице. Зад нея бе колибата, а на стъпалото — каната с вода.
— Дойдохме си — рече Мая, все едно наистина се бяха прибрали вкъщи.
— Добре дошли у дома — отвърна тя. — Измийте си ръцете; храната е готова.
— Това призрачна храна ли е? — попита Мики, когато жената им донесе месото — този път заек — и им го разряза.
Юсецу, чието име в света на хората бе Юки, се засмя.
— Всяка храна е призрачна. Когато посягате към нея, тя вече е умряла и ви отдава своя дух, за да продължите да живеете. Не се страхувайте — добави, когато Мики се поколеба; Мая вече тъпчеше месото в устата си. — Тук съм, за да ви помогна.
— Но какво искаш в замяна? — попита Мики, все още без да е посегнала към месото.
— Отплащам се за услуга. Аз съм ви длъжница. Ти прекъсна връзката, която ме свързваше с детето ми.
— Аз ли?
— Ти освободи котето, а с него и мен.
— Щом вече си свободна, трябва да продължиш напред — рече Мики със спокоен и строг тон, който Мая никога не бе чувала от сестра си. — Времето ти в този свят е приключило. Трябва да освободиш душата си и да я оставиш да продължи напред към следващото си прераждане.
— Ти си мъдра — рече Юки. — По-мъдра от всякога и по-силна, отколкото ще бъдеш, когато станеш жена. След месец-два със сестра ти ще прокървите. Женствеността ограбва силата ви, влюбването ви унищожава, а раждането на дете опира нож в гърлото ви. Никога не си лягайте с мъж; ако не го сторите, няма да ви липсва. Аз обичах самото правене на любов; когато започнах да се любя с баща ви, имах чувството, че се пренасям в божествените селения. Позволих му да ме обсеби изцяло. Копнеех за него ден и нощ. И правех онова, което ми нареждаха… вие сте деца на Племето и трябва да познавате покорството.