В потока ловеше риба голяма сива чапла. Птицата усети движението й, извърна човка към нея и излетя, размахвайки криле, които изтракаха рязко, като внезапно разтворено ветрило.
В потока подскочи златист шаран. Рибата пляскаше във водата, птицата летеше отгоре с безшумни криле, водата бълбукаше — всичко бе точно както преди.
Мая напрегна слух, за да долови звуците на къщата, закопняла да види Харука и Чийо. „Двете ще се изненадат, помисли си. И ще се зарадват. Чийо ще се разплаче от радост, както винаги.“ Стори й се, че чува гласовете им в кухнята.
Но сред приглушения шум долови и други гласове, които идваха отвъд зида откъм речния бряг. Момчешки гласове, бъбрене и смях.
Сви се зад най-големия камък и видя как Сунаоми и Чикара се появиха, прецапвайки през потока. В същия момент от вътрешността на къщата се разнесоха стъпки и на верандата излязоха Каеде и Хана. Значи все пак не бяха в крепостта, бяха останали тук.
Каеде носеше бебето. То бе пораснало, вече будно и подвижно, усмихваше се и се опитваше да сграбчи робата на майка си. Тя го бе вдигнала, за да можеше да вижда батковците, които приближаваха.
— Гледай, съкровище, мъничкото ми мъжле. Виж братовчедите си. Ще пораснеш и ще станеш хубаво момче като тях!
Бебето не преставаше да се усмихва. Вече се опитваше да използва крачетата си и да стои на тях.
— Колко сте мръсни, момчета! — скара им се Хана с грейнало от гордост лице. — Умийте краката и ръцете си. Харука! Донеси вода за младите господари!
Младите господари! Мая проследи с поглед как Харука дойде и уми краката на момчетата. Видя тяхната самоувереност и високомерие, видя любовта и уважението, което успяваха да внушат без всякакво усилие у всички жени около себе си.
Хана погъделичка бебето, с което го накара да се сгърчи и да се засмее. Майка й и леля й си размениха погледи, изпълнени с любов и съучастничество.
— Нали ти казах — рече Хана. — Нищо не може да се сравни с това да си имаш син.
— Така е — съгласи се Каеде. — Не знаех, че мога да се чувствам по такъв начин — тя притисна бебето до гърдите си с изражение на безмерна любов.
Мая усети такава омраза, каквато не бе изпитвала през целия си живот, сякаш сърцето й се бе пръснало и кръвта й я бе заляла с разтопена стомана. „Какво да правя? — запита се. — Трябва да се опитам да видя мама насаме. Дали ще ме изслуша? Или да се върна при Мики? Да отида в крепостта при владетеля Ендо? Не, първо трябва да се видя с мама. Но Хана не бива да усети, че съм тук.“
Тя изчака спотаена в градината, докато се смрачи. Над потока затанцуваха светулки, а къщата се освети от запалените вътре лампи. Усети аромата на храната, отнесена в стаята на горния етаж, чу момчетата да си говорят и да се хвалят, докато се хранеха. После младите прислужнички отнесоха подносите в кухнята и приготвиха постелите. Момчетата си легнаха в задната част на къщата, където се прибираха и прислужничките, след като си свършеха работата за деня. Хана и Каеде щяха да спят в помещението на горния етаж заедно с бебето.
Щом къщата утихна, Мая събра смелост да влезе вътре. Прекоси славеевия под без всякакво усилие, тъй като го познаваше, откакто се помнеше. Качи се на пръсти по стълбите и видя, че майка й храни детето; то сучеше жадно и силно, докато клепачите му взеха да трепкат и да се затварят. Мая усети нечие присъствие до себе си. Хвърли поглед встрани и видя жената призрак, Юсецу, която в света на живите се бе казвала Муто Юки. Вече не носеше наметалото с качулка, а бе облечена така, както Мая я бе видяла първия път — в белите одежди на мъртвите, бели като плътта й. Дъхът й бе студен и миришеше на пръст, тя се взираше в майката и детето, а на лицето й бе изписана откровена ревност.
Каеде пови бебето и го сложи да легне.
— Трябва да напиша писмо на съпруга си — рече тя на Хана. — Повикай ме, ако бебето се събуди.
Тя слезе долу в някогашната стая на Ичиро, където се държаха архиви и пособия за писане, и викна на Харука да й донесе лампа.
„Сега трябва да отида при нея“, помисли си Мая.
Хана седна при отворения прозорец и взе да реши с гребен дългите си коси, като си тананикаше приспивна песен. Върху желязна стойка бе поставена горяща лампа. Хана запя: