Стражите си отидоха; той скочи на земята, този път безшумно, и се запромъква през улиците към крепостта. Ставаше късно, но градът далеч не беше утихнал. Хората се суетяха тревожни, мнозина възнамеряваха да го напуснат веднага щом отвореха портите. Чу млади мъже и жени да заявяват, че ще се сражават срещу хората на Араи с голи ръце, че Отори никога повече няма да отстъпят Ямагата на врага; чу търговци да оплакват края на мира и благоденствието и жени да проклинат владетелката Отори, задето ги бе въвлякла във война. Сърцето му се сви от болка за Каеде, докато се опитваше да намери някакво обяснение, защо бе постъпила по този начин. А после чу някакви хора да шепнат:
— Тя носи смърт на всички, които я пожелават, сега ще причини смъртта на собствения си съпруг, както и на нашите синове и съпрузи.
„Не, прищя му се да извика, не и на мен. Тя не може да ми донесе смърт.“ Но се опасяваше, че вече го бе сторила.
Мина покрай тях все така невидим. При ръба на рова приклекна под няколко скупчени една до друга върби, каквито растяха и по целия бряг на реката. Не бяха сечени изобщо — повече от шестнайсет години Ямагата не бе заплашвана от вражеска атака и върбите бяха станали символ на мира и красотата на града. Остана там дълго, по почина на Племето, забавяйки дишането и пулса си. Луната се скри, градът утихна. Накрая си пое дълбоко въздух, гмурна се в реката, прикриван от клоните на върбите, и заплува под повърхността на водата.
Движеше се по същия път, който бе следвал преди близо половин живот, когато целта му бе да сложи край на страданията на изтезаваните Скрити. Бяха минали години, откакто затворници бяха увесвани от тази крепост в кошове; нима тези жестоки дни щяха да се завърнат? Но тогава бе млад, а и разполагаше с куки, които му бяха помогнали да изкатери зидовете. Сега бе ранен и изтощен и пълзеше непохватно по фасадата на крепостта.
Премина през портите на втория външен двор; стражите тук също бяха напрегнати и неспокойни, смутени и едновременно с това въодушевени от неочакваното завземане на крепостта. Чу ги да обсъждат кратката и кървава схватка, довела до победата; долови изненадата им, обагрена с възхищение към безпощадността на Каеде, удовлетворението им от издигането на Сейшуу за сметка на Отори. Тяхното непостоянство и ограниченост го вбесиха — докато се спусна в двора и претича през каменния пасаж в градината на резиденцията, вече бе обзет от ярост и отчаяние.
Още двама пазачи седяха край малък мангал в единия край на верандата, а от двете им страни горяха лампи. Той мина толкова близо до тях, че видя как пламъчетата затрепкаха, а струйките дим се завихриха. Стреснати, мъжете се взряха в мрака на градината. Покрай тях прелетя бухал на безшумни криле и двамата се засмяха на собствените си страхове.
— Нощ за призраци — рече единият подигравателно.
Всички врати бяха отворени и в ъглите на всяка стая светеха малки лампи. Той долови дишането на спящите. „Трябва да разпозная нейното. Толкова нощи е спала е до мен.“
Реши, че е успял да я открие в най-голямото помещение, но когато коленичи до спящата жена, осъзна, че е Хана. Беше изумен от омразата, която изпита към сестрата на Каеде, но я остави и продължи нататък.
Въздухът в къщата бе тежък и застоял, а той бе мокър от плуването в реката, но не усещаше студ. Надвеси се над още няколко спящи жени и се заслуша в дишането им. Нито една от тях не бе Каеде.
Лятото беше в разгара си, около месец и половина след слънцестоенето. Скоро щеше да се развидели. Нямаше да остане тук. Единствената му цел бе да я види, но след като не можа да я открие, вече не знаеше какво да прави. Върна се в градината; едва тогава зърна неясните очертания на малка постройка, която не бе забелязал по-рано. Промъкна се към нея, осъзнавайки, че представлява павилион, издигнат над звънък поток, и на фона на тихото бълбукане на водата разпозна дишането й.
Вътре също гореше лампа, но светлината й бе съвсем слаба, все едно бе изтръгната от последните догарящи капки масло. Каеде седеше, подвила крака под себе си, втренчена в мрака. Той не можа да различи чертите на лицето й.
Сърцето му заблъска по-силно, отколкото пред битка. Той възвърна очертанията си, пристъпи върху дървения под и прошепна: