Такео ги чу преди всички останали, разбира се, и, изглежда, веднага разбра кои са. Никога не бях виждал Акио, макар че знаех всичко за него, а за момчето бях разбрал преди години, както и за пророчеството. Съжалявам, че аз знаех, а Вие — не. Ако Вашият съпруг Ви бе казал навремето, без съмнение всичко щеше да се стече по различен начин, но неговото решение бе да го запази в тайна; по този начин ние градим съдбата си.
Видях двама мъже, които се появиха внезапно в градината; до по-младия крачеше огромна котка в бяло и златисто, най-голямата, която бях виждал. За миг дори я помислих за лъв.
Такео каза тихо: „Това е Акио. Отведи Мики.“
Никой от нас не помръдна освен Мики, която се изправи и застана по-близо до баща си.
Младият мъж държеше оръжие. Заприлича ми на пушка, само че беше много по-малка от онези, които използваха Отори, а Акио носеше тиган, пълен с димящи дървени въглища. Помня мириса на дима и начина, по който се издигаше право нагоре в неподвижния въздух.
Такео бе вперил поглед в по-младия мъж. Осъзнах, че е синът му… Бащата и синът се виждаха за първи път. Двамата не си приличаха, при все това имаше някакво сходство в гъстотата на косите, в цвета на кожата.
Такео бе напълно спокоен и това, изглежда, разколеба младежа… казва се Хисао, макар че вероятно ще променим името му. Акио му изкрещя: „Хайде, стреляй! Стреляй!“, но Хисао сякаш се бе вцепенил. Бавно положи ръка върху главата на котката и вдигна очи нагоре, все едно някой му говореше. Космите на тила ми настръхнаха. Не виждах нищо, но Гемба прошепна: „Чувствам присъствието на духове на покойници.“
Хисао заяви на Такео: „Майка ми казва, че ти си моят баща.“
Такео отвърна: „Да, така е.“
Акио крещеше: „Той лъже. Аз съм твоят баща. Убий го! Убий го!“
Такео каза: „Моля майка ти да ми прости, теб също.“
Хисао се засмя недоверчиво: „Ненавиждам те, откакто се помня!“
Акио изкрещя: „Той е Кучето… трябва да плати за смъртта на Кикута Котаро и на мнозина от Племето!“
Хисао вдигна пушката. Такео каза отчетливо: „Не се опитвайте да го спрете; не му причинявайте зло!“
Внезапно градината се изпълни с птици със златно оперение, светлината стана ослепителна.
Хисао извика: „Не мога да го направя! Тя не ми позволява!“
Случиха се няколко неща едновременно. Двамата с Гемба се опитахме да ги свържем, но всеки от нас ги бе видял с известни разлики. Акио грабна пушката от Хисао и го блъсна встрани. Котката скочи върху Акио и заби нокти в лицето му. Мики изкрещя: „Мая!“ Блесна светкавица, последвана от експлозия, която ни оглуши, и се разнесе мирис на опърлена плът и козина.
Оръжието бе засякло по някакъв начин и се бе взривило. Ръцете на Акио бяха откъснати и след броени мигове той бе мъртъв от загуба на кръв. Хисао бе зашеметен, със следи от изгорено по лицето, но иначе изглеждаше невредим. Котката умираше. Мики се втурна към нея, като зовеше сестра си по име; никога не съм виждал картина, която да предизвиква такова благоговение. Мики сякаш се бе превърнала в меч. Светлината ни заслепи, отразявайки се в нея. И двамата с Гемба имахме чувството, че нещо бе съсечено. Мики се хвърли върху котката и тя се разпадна, а щом прогледнахме отново, видяхме, че Мики държи в обятията си мъртвата си сестра. Вярваме, че Мики е спасила Мая, като не й е позволила да остане завинаги котешки дух, и се молим за прераждането й в един по-добър живот, където близнаците не са обект на омраза и страх.
Такео се втурна към тях и прегърна двете момичета — и мъртвото, и живото. Очите му блестяха като скъпоценни камъни. После отиде при Хисао, вдигна го от земята и го прегърна — или ние така си помислихме. Всъщност той е претърсвал момчето за тайните оръжия на Племето. Намери онова, което търсеше, извади го и сключи ръцете на сина си около дръжката. Гледаше го право в очите, когато заби острието в корема си, и после — докато го натискаше и въртеше. Погледът на Хисао стана стъклен и когато Такео пусна ръцете му и залитна, нозете на Хисао също омекнаха и той се строполи, повален от съня на Кикута.
Такео падна на колене до спящия си син.
Смъртта от рана в корема е неизбежна, мъчителна и бавна. Казах на Гемба: „Донеси Джато.“ Когато той се върна с меча, го използвах в един последен акт на служене към господаря му. Страхувах се, че няма да се справя, но мечът знаеше какво да прави, и подскочи в десницата ми.