Над Такео се спуснаха птици, които изпълниха въздуха с тревожния си зов; по земята се посипаха бели и златисти пера, които покриха локвата кръв, изтичаща от него.
За последен път видяхме хоо. Те напуснаха гората. Кой знае кога ще се върнат.
На това място игуменът усети, че мъката го завладява отново. Отдаде й се за кратко, почитайки мъртвия си приятел със сълзите си. Но имаше още един въпрос, за който трябваше да пише. Той отново взе четчицата.
Две от децата на Такео остават при нас. Ще задържим Хисао тук. Гемба вярва, че от такова огромно зло може да се роди велик дух. Ще видим. Гемба го води в гората; момчето проявява влечение към дивите животни и притежава способността да ги разбира. Започна да прави малки техни изображения върху дърво, което ние приемаме за добър знак. Смятаме, че Мики има нужда да бъде с майка си, ако успее да се оправи, и затова Ви моля да я приберете. Харука може да Ви я доведе. Дъщеря Ви вече е велик дух, но е много крехка. Има нужда от Вас.
Той погледна навън към градината и видя момичето, за което пишеше, безмълвно и толкова слабо, че самото то изглеждаше като призрак. Прекарваше много часове там, на мястото, където бяха издъхнали баща й и сестра й.
Нави писмото и го остави при всички други, които вече бе написал на Каеде. Бе повтарял тази история многократно, в различни варианти, понякога разкривайки тайната на Мая, друг път включвайки благородни слова за сбогуване до Каеде, до себе си, уж изречени от Такео. Тази неразкрасена версия според него най-много се доближаваше до истината. При все това не можеше да я изпрати, тъй като не знаеше къде е Каеде, нито дори дали е жива.
Петдесет и пета глава
Листата бяха окапали; дърветата бяха оголели; последните прелетни птици бяха прекосили небето в дълги низове, които наподобяваха щрихи, оставени от единствено бръсване на четката, когато Каеде пристигна в Тераяма по пълнолуние в единайсетия месец. Водеше със себе си Сунаоми и Чикара.
— Радвам се да видя тук Сунаоми — рече Гемба, когато излезе да ги посрещне. Беше се запознал със Сунаоми предната година, когато момчето бе видяло хоо. — Желанието на съпруга ви бе той да дойде при нас.
— Те нямат къде другаде да идат — отвърна Каеде. Не искаше да каже повече пред децата. — Вървете с владетеля Гемба — подкани ги тя. — Той ще ви покаже къде ще живеете.
— Дъщеря ви отиде в гората с Харука — рече Гемба.
— Дъщеря ми е тук? — възкликна Каеде. Почувства слабост и продължи с мъка: — Коя от дъщерите ми?
— Мики — отвърна Гемба. — Владетелко Отори, елате и седнете. Пристигате от дълъг път; денят е студен. Ще доведа Макото и той ще ви разкаже всичко.
Каеде почувства, че е на ръба на силите си и всеки миг може да рухне. Седмици наред бе вцепенена от мъка и отчаяние. Беше се оттеглила в онова състояние, наподобяващо вледененост, което я бе съхранило, когато бе млада и самотна. Тук всичко напомняше за Такео със свежа яснота. Несъзнателно бе подхранвала илюзията, че ще го намери в храма, макар че бе научила за смъртта му. Сега виждаше колко глупава бе тази надежда — него го нямаше, Такео бе мъртъв и тя никога повече нямаше да го види.
Зазвучаха храмовите камбани и тя осъзна, че чува тропот на нозе по дървени подове. Гемба каза:
— Нека да отидем в главното помещение. Ще наредя да донесат мангал и чай. Изглеждате премръзнала.
Топлото му отношение я срина. От очите й рукнаха сълзи. Чикара също захлипа. Сдържайки с усилие собствените си сълзи, Сунаоми каза:
— Не плачи, братко. Трябва да бъдем силни.
— Елате — рече Гемба. — Ще ви донесем нещо за ядене, а нашият игумен ще разговаря с владетелката Отори.
Стояха в сводестата галерия около манастирския двор. Каеде видя Макото, който идваше към тях от противоположната страна, почти тичайки по застланата с чакъл пътека между оголелите вишневи дръвчета. На лицето му бе изписано изражение, което тя не можа да понесе. Сведе глава и закри очи с ръкава си. Макото я хвана за другата ръка, за да я подкрепи, и я въведе в главната зала, където се пазеха картините на Сешу.
— Нека поседнем тук за малко — рече той.
Дъхът им оставяше бяла диря във въздуха. Пристигна монах, който донесе мангал, и малко след това се върна с купички чай, но никой от двамата не отпи.
Каеде заговори с усилие: