— Трябва първо да ви обясня за момчетата. Преди месец Зенко бе обкръжен и победен от Сага Хидеки и Мийоши Кахей. Най-голямата ми дъщеря Шигеко е сгодена за владетеля Сага. Двамата ще сключат брак по Нова година. Трите провинции минават под управлението на владетеля Сага и ще бъдат обединени с останалата част от Осемте острова под върховната власт на императора. Такео е оставил завещание, в което указва своите условия, и Сага се е съгласил на всичко. Шигеко ще управлява Трите провинции наравно с него. Маруяма все така ще бъде наследявана по женска линия и Сага е обещал, че нищо няма да бъде променено в начина, по който ние управлявахме страната си — тя замълча за момент.
— Това е добър завършек — рече Макото нежно. — Идеята на Такео ще бъде осъществена, което вероятно означава край на сраженията между военачалниците.
— На Зенко и Хана бе наредено да сложат край на живота си — продължи Каеде. Докато разказваше за тези събития, успя до известна степен да възвърне самообладанието си. — Преди смъртта си сестра ми предпочете да убие най-малкия им син, вместо да го остави. Но чрез дъщеря ми аз успях да убедя владетеля Сага да пощади Сунаоми и Чикара при условие, че ще бъдат отгледани и възпитани тук. Сага е безмилостен и трезвомислещ — те ще бъдат в безопасност, докато някой не реши да ги използва за свои цели. Има ли и най-малък признак за това, той ще заповяда да бъдат убити. Естествено, момчетата няма да носят своята фамилия — кланът Араи ще бъде унищожен. Чуждоземците ще бъдат прогонени от страната, а религията им ще бъде смазана. Предполагам, че Скритите ще бъдат принудени да се върнат към тайното си съществуване — помисли си за Мадарен, сестрата на Такео. „Какво ли ще стане с нея? Дали Дон Жоао ще я вземе със себе си? Или отново ще бъде изоставена?“
— Разбира се, момчетата са добре дошли тук — рече Макото, след което и двамата останаха безмълвни.
Накрая Каеде каза:
— Дължа ви извинение, господарю Макото. Винаги съм изпитвала към вас неприязън, дори враждебност, но сега от всички хора на света вие сте единственият човек, с когото искам да бъда. Може ли да остана тук известно време?
— Колкото пожелаете. Присъствието ви сред нас е утешение за мен — отвърна той. — Ние и двамата го обичахме — тя видя как очите му плувнаха в сълзи. Той се пресегна зад гърба си и извади един свитък от оставена на пода кутия. — Опитвах се да опиша правдиво онова, което се случи. Прочетете го, когато намерите сили.
— Трябва да го прочета сега — рече Каеде с биещо до пръсване сърце. — Ще останете ли с мен през това време?
Щом свърши, тя остави свитъка и отправи поглед към градината.
— Там ли е седял?
Макото кимна.
— А това е преградата? — Каеде се изправи и пристъпи към нея.
Врабчетата я погледнаха с ясните си очи. Тя протегна ръка и докосна изрисуваната повърхност.
— Не мога да живея без него — заяви внезапно. — Изпълнена съм с угризения и разкаяние. Аз го прогоних и го тласнах в ръцете на убийците. Никога няма да си простя!
— Никой не може да избяга от съдбата си — прошепна Макото. Стана, отиде до нея и я погледна в очите. — Аз също имам чувството, че никога няма да се съвзема от мъката си, но се опитвам. Утешавам се с мисълта, че Такео умря по същия начин, по който живя, безстрашно и изпълнен със състрадание. Той прие, че времето му е дошло, и напусна този живот в съвършен душевен покой. Погребан е така, както пожела, до Шигеру. И също като него никога няма да бъде забравен. Освен това оставя след себе си свои деца — две дъщери и един син.
Каеде си каза: „Още не съм готова да приема неговия син. Дали някога ще бъда? Единственото, което изпълва сърцето ми, е омраза към него и ревност към майка му. Такео сега е с нея. Дали ще бъдат заедно във всичките си следващи животи? Ще го видя ли някога отново? Или душите ни са разделени завинаги?“
— Синът му ми каза, че всички духове сега са постигнали покой — продължи Макото. — Призракът на майка му го е преследвал през целия му живот, но вече се е освободил от него. Смятаме, че е шаман. Ако изкривеността му може да се оправи, той ще стане извор на мъдрост и благодат.
— Ще ми покажете ли мястото, където е умрял съпругът ми? — прошепна Каеде.
Макото кимна и излезе на верандата. Каеде обу сандалите си. Светлината гаснеше; градината бе оголяла и безцветна, единствено на камъните до мястото, където бе издъхнал Такео, имаше петна от кръв, избледнели до ръждиво. Тя си представи сцената, ръцете му, сключени около дръжката на кинжала, острието, което прониква в любимото й тяло, кръвта, която бликва от него.