— Струва ми се, че бих умряла от ревност — призна Каеде. — Но моите чувства са нищо в сравнение с потребностите на страната.
— Вярвам, че нашият съюз в любов е основата за доброто ни управление. Никога няма да сторя нещо, което да го наруши — той отново я привлече към себе си и прокара нежно пръсти по обезобразения й от пожара врат, усещайки грапавините, оставени от пламъците. — Докато сме заедно, страната ни ще бъде мирна и силна.
Каеде промълви сънено:
— Помниш ли, когато се разделихме в Тераяма? Ти се взря в очите ми и ме приспа. Никога не съм ти признавала, но тогава сънувах Бялата богиня, която ми каза: „Бъди търпелива, той ще дойде за теб.“ После при Свещените пещери отново чух гласа й, който изрече същите думи. Единствено това ме крепеше по време на пленничеството ми в имението на владетеля Фудживара. Там се научих на търпение. Трябваше да се науча да чакам, да не правя нищо, с което да му дам повод да ми отнеме живота. А после, вече след смъртта му, единственото място, на което ми дойде на ум да се върна, бе пак там, при Свещените пещери, при богинята. Ако ти не беше дошъл, щях да остана при нея и да й служа до края на живота си. Но ти дойде, видях те тъй слаб, все още с отровата в теб, с осакатена ръка. Никога няма да забравя онзи момент — ръката ти върху врата ми, падащия сняг, дрезгавия крясък на чаплата…
— Не заслужавам любовта ти — прошепна Такео. — Тя е най-голямата благодат в живота ми, не бих могъл да живея без теб. Знаеш, че и моят живот бе направляван от пророчество…
— Да, да, видяхме, че то се осъществи. Петте битки, намесата на земята…
„Сега ще й разкажа останалото, помисли си Такео. Ще й кажа защо не искам синове, как сляпата светица ми предсказа, че само собственият ми син би могъл да ми донесе смърт. Ще й разкажа за Юки, за детето, което е родила, за моя син, вече шестнайсетгодишен.“
Но сърце не му даде да причини болка на съпругата си. Какъв бе смисълът да се рови в миналото? Петте битки бяха станали част от митологията за клана Отори, при все това Такео си даваше сметка, че той самият бе избрал как да брои тези битки — можеше да бъдат и шест или четири, даже три. Думите можеха да се изопачават и да се тълкуват така, че да означават какво ли не. Вярваш ли в дадено пророчество, то често се сбъдва. Нямаше да изрече словата, да не би по този начин да им вдъхне живот.
Видя, че Каеде се унася. Под завивките беше топло, макар че въздухът върху лицето му бе вледеняващ. Не след дълго трябваше да стане, да се изкъпе, да се премени в официални одежди и да се приготви за церемониите по случай настъпването на Новата година. Предстоеше дълга нощ. Крайниците му взеха да се отпускат и скоро той също потъна в сън.
Втора глава
И трите дъщери на владетеля Отори обичаха пътя към храма в крепостта Инуяма, тъй като бе очертан от статуи на бели кучета, между които сияеха каменни фенери, а в трепкащите им отблясъци статуите изглеждаха като живи. Въздухът бе тъй студен, че вкочаняваше лицата и пръстите им, и бе наситен с дим, с мирис на тамян и на прясно отсечен бор.
По стръмните стъпала, които водеха нагоре към храма, се тълпяха поклонници за първо свещено посещение през Новата година, а от високото огромната камбана биеше така, че по гърба на Шигеко плъзнаха тръпки. Майка й вървеше няколко крачки пред нея редом с Муто Шизука — любимата й приятелка. Съпругът на Шизука — доктор Ишида — бе заминал далеч, чак до Голямата земя. Очакваха го да се върне не по-рано от идната пролет. Шигеко се радваше, че Шизука ще прекара зимата заедно с тях, тъй като тя бе сред малцината, към които близначките се отнасяха с внимание и уважение, а Шизука на свой ред изпитваше към тях искрена обич и проявяваше разбиране.
Близначките вървяха от двете страни на по-голямата си сестра; случваше се някой от тълпата наоколо да се втренчи в момичетата и после да се отдръпне, за да не се блъсне в тях, но през повечето време трите оставаха незабелязани в полумрака.
Шигеко знаеше, че пред тях и зад тях се движи охрана и че Таку — синът на Шизука — бди над баща й, докато той изпълняваше тържествените церемонии в главния храм. Изобщо не се страхуваше; знаеше, че майка й и Шизука са въоръжени с къси мечове, а и тя самата бе скрила под робата си една много полезна пръчка, която владетелят Мийоши Гемба — един от учителите й в Тераяма — й бе показал как да използва, за да обезвреди нападател, без да го убива. В известен смисъл се надяваше, че ще има възможност да я изпробва, но не й се струваше вероятно да станат обект на нападение в самото сърце на Инуяма.