Кенджи се засмя отново:
— Само защото се държеше като див звяр! Фамилията Муто винаги са обичали лукса. А годините на мир, които ти ни осигури, ни направиха много богати, скъпи ми владетелю Отори — той вдигна чаша към Такео; и двамата отпиха отново, след което взаимно си наляха за пореден път. — Предполагам, че ще ми е мъчно да се разделя с всичко това. Едва ли ще посрещна още една Нова година — призна Кенджи. — Но ти… нали знаеш, хората говорят, че си безсмъртен!
Такео се засмя:
— Никой не е безсмъртен. Смъртта ме очаква, както всеки друг. Но все още не ми е дошло времето.
Кенджи бе от малцината, които знаеха всичко за изреченото пред Такео пророчество, включително за пазената в тайна част — че не го застрашава смърт освен от ръката на собствения му син. Всички останали предсказания в някаква степен вече се бяха сбъднали — пет битки бяха донесли мир на Трите провинции и управляваните от Такео земи се простираха от море до море. Опустошителното земетресение, сложило край на последното сражение и помело армията на Араи Дайичи, можеше да се определи като постановяване на волята на Небесата. А и никой досега не бе успял да отнеме живота на Такео, поради което последното звучеше още по-правдоподобно.
Такео споделяше много тайни с Кенджи, който го бе обучавал на уменията и практиките на Племето. С негова помощ той бе проникнал в крепостта Хаги и бе отмъстил за смъртта на Шигеру. Кенджи бе проницателен и хитър и не робуваше на сантименталности, но притежаваше силно чувство за чест, твърде нетипично за Племето. Не хранеше илюзии по отношение на човешката природа и винаги виждаше най-лошото у хората; различаваше зад благородните и високопарни слова личния интерес, суетата, глупостта, алчността. Това го правеше вещ пратеник и парламентьор и Такео бе започнал да разчита на него. Освен дългогодишната си привързаност към виното и жените от квартала на удоволствията Кенджи нямаше лични желания. Не се вълнуваше от имоти, богатства или обществено положение. Бе посветил живота си на Такео и бе дал клетва да му служи; бе особено привързан към господарката Отори, обичаше много племенницата си Шизука и хранеше известно уважение към сина й Таку, който отговаряше за шпионите. След смъртта на дъщеря си Юки обаче се бе отчуждил от съпругата си Сейко, която не понесе смъртта на детето си и се спомина. Сега Кенджи не бе обвързан нито в любов, нито в омраза с някой друг.
През тези шестнайсет години след смъртта на Араи Кенджи бе работил за осъществяването на поставената от Такео цел — всички източници и средства за насилие да бъдат поставени под контрола на управлението, да се ограничи властта на отделните воини и да се сложи край на беззаконията на разбойническите банди. Кенджи беше наясно с отколешните тайни общества, за чието съществуване Такео не бе подозирал — „Вярност към чаплата“, „Яростта на Белия тигър“, „Тесните пътеки на Змията“, — основани сред земеделците и селяните в годините на анархия. Двамата ги използваха и доизградиха, за да могат хората да управляват собствените си дела в самите села и да избират свои предводители, които да ги представляват и да защитават интересите им в съдилищата на съответните провинции.
Тези съдилища се управляваха от класата на воините. Онези техни синове, а понякога и дъщери, които не проявяваха особена склонност към воинските дела, се пращаха в престижните училища в Хаги, Ямагата и Инуяма да се обучават в етика на служенето, да изучават счетоводство и икономика, история и класиците. Когато се връщаха в своите провинции да заемат длъжностите си, те получаваха ранг и приличен доход — бяха на пряко подчинение на старейшините от всеки клан, за които отговаряше главата на клана; тези господари се срещаха често с Такео и Каеде, за да обсъждат политиката и да определят процента на данъците и необходимите средства за обучението и снаряжението на воините. Всеки от тях бе задължен да предоставя определен брой от най-добрите си хора в служба на централната власт. И така сформираната наполовина армия, наполовина полиция се занимаваше с разбойниците и останалите престъпници.
Кенджи пое управлението именно на тази армия, твърдейки, че то до голяма степен прилича на произхождащата от древността йерархия в Племето — и наистина много от мрежите на Племето преминаха под ръководството на Такео. Съществуваха обаче три съществени разлики — прилагането на изтезания бе строго забранено, а поръчковите убийства и приемането на подкуп се смятаха за престъпления и се наказваха със смърт. Членовете на Племето проявиха най-голяма съпротива при налагането на последната забрана, а и с присъщата си хитрост намираха начини да я заобиколят, но все пак не смееха да боравят с големи суми или да парадират с богатството си. И тъй като решимостта на Такео да изкорени корупцията ставаше все по-непреклонна и недвусмислена, дори и тези дребни прояви на рушветчийство постепенно замряха. На негово място се появи друга практика, тъй като хората са си хора — размяната на красиви и изискани подаръци със скрита стойност, което на свой ред доведе до поощряване на занаятчии и художници, които взеха да прииждат в Трите провинции не само от Осемте острова, а и от страните на Голямата земя Сила, Шин и Тенджику5.