Изглежда отначало двете настръхнали една срещу друга политически сили не искаха да повярват на откритието на Дагболт, въпреки че Кралската Обсерватория в Лондон се бе произнесла положително по автентичността на неговите снимки и данни. Накрая обаче ракетните установки бяха затворени и телескопите по целия свят се насочиха, почти неохотно, към Звездния Червей.
Първият Американско-Китайски смесен космически полет за изследване на нежелания пришелец, бе изстрелян по-малко от три седмици след публикуването на първите снимки в „Гардиън“ и на борда се намираше любимият астроном на всички, независимо от шума в сърцето и всичко останало. Всъщност щеше да е голям проблем да не се допусне Дагболт да участва в този първи полет — той бе станал световно известен герой, най-прочутият британец след Уинстън Чърчил. Когато един репортер го попита в деня преди полета дали се страхува, Дагболт се бе разсмял с приличния си на магарешки рев смях, беше потрил огромния си нос и бе възкликнал: „Направо съм смръзнат, момчето ми! Абсолютно съм смръзнат!“
Както се оказа по-късно той е имал пълно право да е смръзнат.
Всички имаха право.
Счете се, че последните шестдесет секунди, предадени от борда на „Ксяопин/Труман“ са прекалено ужасни, за да бъдат излъчени от трите участващи правителства, така ме въобще не бе излъчено официално комюнике. Това нямаше значение, защото почти двадесет хиляди оператори бяха наблюдавали полета и изглежда почти деветнадесет хиляди от тях бяха пуснали записи от момента, в който екипажът беше — ами, имаше ли наистина по-подходяща дума? — нападнат.
Китайски глас: Червеи! Изглежда, че това е масивна топка…
Американски глас: Боже! Внимавайте! Идват към нас!
Дагболт: Има някакъв външен натиск! Прозорецът на десния борд…
Глас на китайски: Пробив! Пробив! Към скафандрите, приятели!
(Неразбираема глъчка)
Гласът на американеца: …и сякаш се опитва да прегризе всичко и да нахлуе вътре…
Глас на китайка (Чинг-Линг Сунг): О, спрете, спрете очите… (Чува се експлозия.)
Дагболт: Появи се експлозивна декомпресия. Виждам трима… ъъъ, четирима… мъртви, и ето ги червеите… навсякъде има червеи…
Глас на американец: Маска! Маска! Маска!
(Пищи)
Глас на китаец: Къде е мама? О, Боже, къде е мама?
(Писъци. Звуци, напомнящи беззъб дядо, който сърба картофено пюре.)
Дагболт: Кабината е пълна с червеи — във всеки случай поне нещо, което прилича на червеи — искам да кажа, че те истина се червеи, които явно са се измъкнали от основния ни сателит — това, дето го взехме за сателит, — което означава, че кабината е пълна с носещи се наоколо части от тела. Явно тези космически червеи отделят някаква киселина…
(В този момент се включват бустерните ракети; с продължителност 7,2 секунди. Това може да е бил опит да се избегне или може би да се налети право към основния обект. И в двата случая маневрата не е била успешна. Може би самите бласт-камери са били задръстени с червеи и капитан Ли Янг — или който беше дежурен тогава — беше убеден, че резервоарите с гориво са избухнали веднага като резултат от задръстването. Оттук и изключването на всички системи.)
Глас на американец: О, Боже Господи, те са в главата ми, мамка им, ядат ми мозъ…
(Жужене от статичното електричество.)
Дагболт: Убеден съм, че здравият разум изисква стратегическо оттегляне към складовите помещения; останалите от екипажа са мъртви. В това няма съмнение. Жалко. Смел екип. Дори американецът, който все си бъркаше в носа. От друга страна обаче не мисля…
(Жужене от статично електричество.)
Дагболт: …мъртви в крайна сметка, защото Шинг-Линг Сунг — или по-точно отрязаната глава на Шинг-Линг Сунг, трябва така да се каже — току-що прелетя край мен и очите й бяха отворени и мигаха. Изглежда тя ме позна и…
(Статично електричество.)
Дагболт: …ви задържам…
(Експлозия. Статично електричество.)
Дагболт: …около мен. Повтарям, навсякъде около мен. Гърчещи се неща. Те… казвам ви, знае ли някой дали…
(Дагболт крещи и псува, след това просто крещи. Пак се чуват звуците на беззъбия старец.)
(Край на връзката.)
„Ксяопин/Труман“ експлодира три секунди по-късно.