Без да паля лампата, реших да се преборя със скъперника в себе си. Пийвах си по глътка и си представях кораба, свежия бриз, флирта с непозната млада госпожа, която така прилича на Ариана…
Да, с Ариана нещата стоят наистина сложно. Антони е приятел, но… Господ да е с него! Пропускът си е негов. В края на краищата, когато един обикновен Антони се държи като Свети Антони, жената от светица се превръща в обикновена жена. И тръгва да си търси… знаете какво! Пак не казвам нищо ново…
Още снощи го усетих. Не може да няма никакъв пропуск в системата. Всяка организация си има незащитени позиции. Въпросът е да ги напипаш. Сега, преди да смукна последната глътка скъпоценна течност, нещата вече бяха застанали на местата си.
Ариана трябва да се прежали! Тя е светлият ангел на групата, който с благородството си ще озари сивото ни ежедневие. И ще даде възможност да понапълним джобовете си с повечко от ония хартийки, без които ежедневието се превръща в кошмар. При спазване на правилата, корабът до Сидни може и да не отплува без мен. Е, за разлика от мечтания, истинският кораб сигурно ще понамирисва на нафта, вълните надали ще са нежнозелени и най-вероятно, ще предизвиква морска болест. Но Сидни си е Сидни!
Естествено Ариана направи фасон. Но след като й разясних схемата, доверчиво се облегна на рамото ми и се умълча. Докато крачехме към канцеларията на „Личен състав“ на тотализатора, тя потъна в прелестно мълчание.
На моменти имам съмнение, че в мен се събужда атавизма на гадател, който доста неприлично ми дава възможност да чета написаното в главите на другите. Ето, Ариана с царствена походка влиза в лъскав бутик, премерва разкошен тоалет. „Не, не това, онова, ако об-бичате! Всъщност, няма значение, ще взема и двете…“ Излиза грациозна и почти недостижима, качва се на лъскав „Мерцедес“. Има да се ходи на още толкова места…
В новия тоалет, царствена и недостижима, преминава през стаята на ошашавената секретарка и без да чука, влиза през тапицирана врата с надпис „Заместник-министър“. Джентълмен в безупречен костюм скача веднага иззад бюрото и галантно я настанява в удобен фотьойл. Целува й ръка.
Неволно се разсмях и изтърсих че, голяма работа — някакъв си заместник да ти целуне ръка. Погледна ме като шамаросана след сън и се отдръпна от мен. Мълчаливо попълни молбата и тихо тръгна навън. Гадател-теле виждали ли сте? — Това съм аз! Гледах фигурата й, от която се излъчваше вселенска самота и ми идеше да муча…
Всичко тръгна точно по схемата. На Ариана й трябваше по-малко от месец да се адаптира в обстановката. И да накара представителите на едната половина от човечеството предано да й въртят опашка. А другата — да я гледат като магьосницата — Снежанка. Абсолютна жена! Просто провокира мъжа да изпитва мазохистичното удоволствие да й се подчинява. Това пък тя не понася. И затова елементарен, безчувствен кретен може да я повлече след себе си.
Е, има и трети вариант. Мъжът, който устоява на изкушението и се държи на позиция. Към тази категория смея да причисля себе си. Но не знам докога ще удържа позицията…
Появяването ми на сцената бе добре обмислено. В събота вечер имаш шанса да се набиеш в очите на петима потенциални свидетели, които при нужда да потвърдят, че си пуснал трите тройни фиша по закон Божи и правила тотализаторски. Когато подавах индулгенциите за бъдещо финансово блаженство Нели, достатъчно високо за да бъде чута, и достатъчно ниско, за да не прави впечатление ме подкачи, че това е мъж, който вярва на късмета си. В тон й отговорих, че ми се е явила на сън хвърката твар и ми е обещала да стана известен. Ако не за друго, то поне за известността може да се окажа пророк.
Ако бях обърнал внимание на детайлите, т.е. на числата, които задрасках във фишовете… Е, ако Наполеон при Ватерло или Кирпонос при Харков… За Наполеон знаете ли? — Добре! А за Кирпонос? — Не! Ами прочетете! Втора световна, Източен фронт.
За неделя вечер си бях взел половинка водка и инсталиран пред телевизора, очаквах знака на Фортуна. Десет минути след като бяха изтеглени числата, тръгнах да се поразходя по вечерно време. Зад супера се засякохме случайно с Нели и Асен. Пак така случайно, съботните отрязъци бяха сменени с попълнените току-що.