След консултацията той ме разпита за България.
Разправих му за нея, каквото беше потребно.
Той ме слуша с голямо внимание.
— Имате ли възможност да виждате княза си?
— Понякога — отговорих аз и излъгах, защото княз Фердинанд беше за мене недосегаем и никога не бях говорил с него. Но нали човешка суета? — отговорих му тъй.
— Аз ще ви моля да го поздравите от мене, когато се завърнете във вашето отечество.
— Мерси, без друго.
— Ние с него сме приятели — продължи докторът, — той е идвал няколко пъти при мене, когато посещаваше Париж. Предай му непременно моето почитание. Той е прекрасен човек, цял французин по душа.
— И малко по кръв — прибавих аз. Докторът се позамисли.
— Виж, това последньото не знам… все равно… Той беше мой клиент. Остави ми и портрета си.
И той посочи на един голям фотографически портрет на стената.
Аз с любопитство погледах портрета.
Там стоеше сръбския княз Петър Карагьоргевич с няколко саморъчни реда от него под образа му!
А ние, които знаем всичко за Франция, най-дребните случки в нейния политически живот, най-незначителните й политически мъже!
Г. Клемансо сигурно знае повече за България, сега.
Ноември 1919