— Точно така — каза Марк. Служителите се приближаваха, бутаха мълчаливата количка на забвението. В крайна сметка, нямаше да има време да завърши. Може би така щеше да е по-добре. — Не били нужни много експерименти, за да се разбере какво точно става. „Разходката“ задушила изцяло превозваческия бизнес, деца, но затова пък дала възможност на експериментаторите да се развихрят.
Да. Мудното влачене на краката пак бе станало лукс и експериментите бяха продължили повече от двадесет години въпреки че първите тестове на Карун с упоени мишки, го убедили, че когато животните са в безсъзнание, те не изпитват последиците от това, което от тогава нататък бе известно като „ефект на разходката“.
Те с Москони бяха упоили няколко мишки, пъхнаха ги през Терминал 1, посрещнаха ги от другата страна и зачакаха с нетърпение пациентите им да де събудят… или да умрат. Те се бяха разбудили и след кратък период на възстановяване, продължиха мишия си живот — без никакво неблагоприятно въздействие върху функциите им. Тези мишки бяха първите от няколко поколения, изследвани много задълбочено. Не се появиха дълготрайни изменения, не умираха по-рано, поколенията им не бяха с две глави или зелена козина или някакви други трайни последици.
— Кога започнали с хора, татко? — попита Рик, въпреки че сигурно го беше учил вече в училище. — Разкажи тази част!
— Искам да зная какво е станало с мишките! — пак повтори Пати.
Въпреки, че служителите бяха стигнали да началото на тяхната редица, (те самите бяха в края й), Марк Оутс направи пауза и размисли.
Първите хора, телепортирани с „разходката“, не бяха астронавти или летци-изпитатели, бяха затворници-доброволци, чиято психическа стабилност не бе изследвана кой знае колко задълбочено. Всъщност учените, които в момента се занимаваха с този проект (Карун не беше сред тях, той бе станал това, което обикновено се нарича „почетен ръководител“), смятаха, че колкото по-ненормални са те, толкова по-добре. Ако един чалнат може да премине през процеса и да излезе от него в добро състояние, или поне не по-лошо от това, в което е бил преди процеса, това значи, че процесът вероятно е безопасен за бизнесмените, политиците и манекенките по света.
Шест души доброволци бяха доведени в Провинс, Върмън (едно място, което от тогава доби световна известност), упоени с газ, и пуснати през Терминала един след друг.
Марк разказа това на децата си, защото и шестимата дошли на себе си и се чувствали много добре и съвсем бодри, благодаря. Той не им каза за седмия доброволец. Този човек, който може да е бил реален или митическа фигура, или пък, (най-вероятно) комбинация от двете, дори си имаше име: Руди Фоджа. Смята се, че Фоджа е бил осъден на смърт във Флорида за убийството на четирима старци, по време на събиране с игра на бридж. Според апокрифното предание, обединените сили на Централното разузнавателно управление и ФеБеРе-то, дошли при Фоджа с едно единствено предложение, на което той е можел да отговори само с „да“ и „не“, да го приеме или да го отхвърли, без шанс то да бъде подновено. Предложението е било да бъде телепортиран в будно състояние. Излизаш от процеса здрав и ние ти връчваме заповед за помилване, подписана от губернатора Търгуд. Излизаш си свободен и ако щеш се записваш в някоя религиозна секта, ако щеш отиваш да изчистиш още някой друг старец, докато си играе бридж по жълти панталони и бели обувки. Ако излезеш мъртъв или полудял, такъв е животът. Както се предполага, че казала котката. Какво ще кажеш?
Фоджа, който добре разбирал, че в щата Флорида не се шегуват, когато става въпрос за смъртно наказание, и чийто адвокат му бил казал, че най-вероятно той ще е следващият, който ще яхне електрическия стол, казал добре.
Доста голяма група учени присъствали на Големия ден през лятото на 2007, но ако историята за Фоджа беше вярна — а Марк вярваше, че е така — той се съмняваше, че някой от тях е проговорил. По-вероятно да е проговорил някой от охраната, която го придружила в самолета от Рейфърд до Монпелие, а после с бронирана камионетка до Провинс.
— Ако мина през тази работа жив — бил казал Фоджа, — искам да изям едно печено пиле, преди да духна оттук. — Тогава той прекрачил през Терминал 1 и веднага излязъл от Терминал 2.
Излязъл жив, но не бил в състояние да си изяде пилето. В пространството той преминал разстоянието от две мили за 0.000000000067 от секундата (засечено от компютър) и за това време косата на Фаджа станала снежно бяла. Физически лицето му не се променило — не се набръчкало, не се съсухрило или провиснало — но създавало впечатление за невероятна състареност. Фоджа се затътрил през терминала, очите му били изскочили и пусти, устата му се присвивала, протягал ръцете си напред. Започнал да пелтечи нещо. Учените, които били събрани около него, се отдръпнали назад и не, Марк не вярваше някой от тях да е проговорил, в края на краищата те са знаели за плъховете и за морските свинчета, и за хамстерите, за всички животни с малко повече мозък от дъждовен червей. Сигурно са се чувствали като немските учени, дето се опитвали по изкуствен път да накарат еврейските жени да забременеят със сперма от немски овчари.