Като крякаше и пищеше, нещото което лежеше на кушетката задра лицето си и изведнъж изтръгна окото си. Шурна кръв. Залата за възстановяване се превърна в менажерия от пищящи гласове.
— По-дълго, отколкото ти си мислиш, татко! Видях! Видях! Дългата разходка! По-дълго, отколкото ти си мислиш…
То каза и други неща, преди служителите да успеят най-накрая да го отведат, избутвайки бързо количката му, докато то пищеше и дереше очите си, видели невижданото във вечността. То каза и други неща и тогава започна да пищи, но Марк не чу, защото той самият пищеше.